Агресията – най-успешния модел за социално и финансово проспериране в нашето общество
Агресията се наложи като най-успешния модел за социално и финансово проспериране в нашето общество. Бием се за пари, бием се за паркоместа, бием се по стадионите, убиват ни, докато чакаме на червен светофар като Милен Цветков, разни натокани батки като Георги Семерджиев ни изтребват, докато невинно си вървим по тротоара, разстрелват ни пред очите на жените ни като Иво Андреев, очистват ни заради съседски скандали като Иван Владимиров, съболезнования на близките му. И забравяме, много бързо забравяме. Докато не се случи на нас или на наш близък. Тази диващина и варварство целенасочено беше налагана още от началото на така наречения преход, който всъщност си беше една режисирана вакханалия. Дойде демокрацията и тя донесе на българите страх. Страх от едни здрави момчета, които ни застраховаха принудително, изтребваха се един друг, но изтребваха и почтените граждани, бяха по-силни от държавата, караха скъпи коли, притежаваха първите мобифони, движеха с ослепителни мадами. А държавата гледаше уж отстрани. Сценарий. А нормалните хора се страхуваха и изпадаха в ужас да не ги споходи някоя мутра. Единствено в България и Русия съществуваше феномена мутри. Никъде другаде в Източна Европа нямаше подобно институционализиране на организираната престъпност. После това стана неудобно, защото същите, които покровителстваха мутри, се подмокряха от мисълта за големите европейски пари. Това беше възможност за кражби на едро с далеч по-голямо спокойствие. И станаха първи проевропейци. Изведнъж мутрите изчезнаха, защото държавата показа възможностите си. Но децата по онова време получиха много ясен модел за подражание за лесен успех в живота – трябва да си варварски агресивен, за да успееш. И да газиш правила и закони като досадна, незначителна подробност. По онова време голяма част от полицаите и работещите в службите за сигурност имаха двойствено битие. Изработваха си часовете на служба на гражданите като държавни служители в правоохранителните органи, след което защитаваха интересите на дерибеи, които грабеха и мачкаха същите тези граждани, на които полицаите следваше да служат. Държавата пак гледаше безмълвно, а гражданите си мълчаха.
България е страната в Европейския съюз с най-много полицаи и прокурори на глава от населението. Дали е най-спокойната и сигурна? Колко болезнен хумор съдържа този въпрос. Хумор, който изживяваме на наш гръб. Аз лично нямам близък, който да ми се е похвалил, че полицията го е защитила в тежък за него момент. Даже напротив. Но съзнавам, че не мога да представлявам всички българи. Да кажем, че статистически нещата стоят по друг начин. Защо тогава около разни дребни бандити изплува другарско полицейско рамо, а покрай всеки самозабравил се башибозук съзираме сянката на полицейски униформи и прокурорско снизхождение. И нека да не се заблуждаваме. Това, което виждаме са дребните локални риби по полицейските управления. Само можем да се догаждаме, че онези над тях стоят в сянка, но имат далеч по-мащабни отношения с далеч по-мащабни престъпници. И да, ще забравим до ден-два и Иван Владимиров, лека му пръст. Ще напишем някой гневен пост в социалните мрежи, ще попсуваме с приятели, ще анализираме липсата на контрол и корупцията при раздаване на оръжие, ще наругаем бившите и настоящи полицаи и ежедневните грижи ще отвлекат нашето внимание. До следващата подобна случка. Нищо не се променя, докато животът на някой от нас не се промени внезапно, като заставаме от страната на жертвата.
Това и още повече от вторник до петък в 19.00 часа! Не пропускайте КОМЕНТАРЪТ в ефира на ТV1, YouTube TV1 България, Facebook TV1 България – https://www.facebook.com/tv1bulgaria, както и на официалния ни уебсайт: https://tv1.bg
