Здравейте с “Коментарът” по ТВ1. Аз съм Марио Гаврилов. Абе, гледайте ме в очите като ви говоря. Гледайте ме в очите и ръката долу. Още една дума и ще ви разкатая. Диагнозата на нашето общество, уважаеми зрители, събрана в трийсетина секунди. От Перник, градът, натоварен с особена и непомръкваща слава. Сбит разказ за резултатите от развитието ни последните десетилетия, цветна снимка на манталитета ни понастоящем, лаконично предсказание за нашето бъдеще. Това е било, това е и това ще бъде. Деца, които са попили определени междуличностни отношения като пример и ще предадат този пример на своите деца. Деца, които рефлекторно са усвоили, че агресията и насилието са моделът, пътят към успеха. Днес в Перник, утре и в други градове. Днес с дете, което не може да се защити, утре, с възрастен, който не може да се защити. Въпросът е да всееш страх. За да постигнеш това, което желаеш. Да мачкаш и нападаш по-слаби от теб и беззащитни, докато не попаднеш на някой, който е по-силен от теб и минеш от страната на жертвата. Обърнете внимание на този клип. Дори да става въпрос за театър и предварителна постановка се промотира насилие и унижение. Имаме дете на педагог, друго дете, което видимо се забавлява и изживява неподправен интерес към случващото, имаме оператор, който да заснеме случката. Що за ценности, какъв модел на поведение от това, че изпитваш истинската гордост. Така се става тренди, готин, ти си куул, понеже налагаш собствените си правила и затваряш устата на себеподобен, който не може да се защити. Много напомня случката с Чеченеца и Емили Тротинетката, където дори нямаше физическо насилие, а употреба на човешко същество за извратено забавление. В Перник по традиция забавление и насилие живеят във взаимноизгодна симбиоза. Все пак това е градът, в който една прокурорска благоверна съпруга стигна до болница, след което се оказа, по нейните собствени думи, че нищо особено не се е случило. И няма защо да се чудим и маем как синът на този прокурор и неговата съпруга вилнее като истинска Годзила по пернишките улици и пердаши безстрашно, всеки който се е озовал пред погледа му. Замисляме ли се за този кръговрат, когато пошляпваме или мачкаме психически собствените си деца, защото в българската възпитателна традиция е свещено правило, че малко бой никак не вреди. И какви вреди им нанасяме, когато получават нагледни уроци по насилие. Замисляме ли се, когато посягаме на жена или по-слаб човек, че насилието поражда огорчение, огорчението, желание за мъст и оттам пак се стига до насилие. Явно, че не се замисляме. И няма какво толкова да му мислим. Голямата опасност, черната прокоба, надвиснала над живота ни е Истанбулската конвенция, ако не сте разбрали. Даже национално-отговорни референдуми ще ни правят, за да елиминираме тази надвиснала угроза.
Това и още повече във вторник от 19.00 часа! Не пропускайте КОМЕНТАРЪТ в ефира на ТV1, YouTube TV1 България, Facebook TV1 България, както и на официалния ни уебсайт: https://tv1.bg
