Освобождение по второ направление – коментар на Марио Гаврилов

Освобождение по второ направление - коментар на Марио Гаврилов

Ние, българите, често отправяме изпълнен с надежда взор навън, гледаме отвъд границите на нашата територия, на нашето съществуване. Така дошли нашите славянски братя и ни отървали от турското робство, макар че войниците тази освободителна армия са били бая повече роби от освобождаваната рая. Войниците в руската имперска армия са били крепостни селяни и са предоставяни за военна служба за 30 годишен срок като стока от своите помешчици. След това през Втората световна война славната Червена армия пак пресича героично Дунава и ни избавя от родния монархо-фашизъм. Историците не са особено категорични доколко понятието фашизъм е съотносимо към българската действителност по това време, както не е много ясно откъде се взеха толкова много партизани и антифашисти, чиито брой след 9-ти септември 44-а се оказва радикално по-голям от този преди тази историческа дата. В пъти. Но войниците с петолъчки ни избавят от фашизма. Вярно сега, малко ни поошушкват, не малко, а бая, правят някой и друг зулум, пресушават някой и друг вагон с метилов алкохол, та дават свидни жертви на родна земя, но ни даряват свободата и проправят пътя към зрелия социализъм. Той, социализмът, до зрял не стигна, така и си остана зелен-зелен, преди да се спомине много преди достигането на човеколюбивите си цели. Именно в периода на изграждане на това висше човешко общество, което беше стъпка към още по-висше – хармоничният комунизъм, се употребяваше един леко чувствителен термин – когато ставаше въпрос за износ имаше стоки, които заминаваха към така нареченото първо направление – Съветският съюз и другите социалистически страни. Те не бяха толкова качествени, всичко минаваше, понеже недостигът беше повсеместен. По второ направление обаче, към страните от загниващия западен капитализъм, отиваше най-добрата и най-качествената стока. Защото загниващият капитализъм имаше изисквания и плащаше с драгоценни долари, марки или друг вид западни пари. Които никак, ама никак не миришеха на загнило. Напротив. Та и нашата свобода и други национални достижения често идват отвън, като внос, по второ направление. Да оставим историческите събития на миналото и да погледнем настоящето. Не сме се променили или пък поучили особено. Вижте! Насочихме влажен взор към гръцката граница и Кулата, защото очаквахме от там да се прибере Васил Божков – Черепа. Той, видите ли, стимулиран от разклащането на Гешев, щял да разкрие унищожителни подробности за рушветите, които е давал, и да дискредитира дълбоко и завинаги Бойко Борисов. Не стана! След това чакахме гласуваният за отстраняване, но все още на поста си Иван Гешев да разкрие в Европарламента в Брюксел невероятни подробности за невероятни дела и да се случат невероятни разкрития по дълбоко пазени в тайна досега невероятни досъдебни производства. Заредихме се с трепетно очакване и… нищо. Единственото невероятно, което се случи в Страсбург, е разкритието колко наивни са били тези очаквания. Как въобще може да ни хрумне, че който и да е от гореизброените ще се докосне от понятия като чест, морал, принципи, добруване на обществото? Тези хора се вълнуват само от числа и от власт. Ето, вижте как Божков беше свален от списъка с издирвани от Интерпол. По същият начин стои и казусът с Гешев. Човекът разполага с определена информация. Насрещната страна знае, че той разполага с тази информация. При срещане на интересите се сключва сделка. Гешев цитира Киплинг, говори за България, за национални идеали и какви ли не възвишени неща, които в неговата уста звучат доста дивашки. 

Сега големият въпрос е каква сделка стои зад формирането на правителството Денков-Габриел. Наблюдавайте работата на комисията по поисканите от Гешев депутатски имунитети. Дето не може да й се намери председател. Ако чрез някакви врътки и посредством някакви мъгляви или директни обяснения, Продължаваме промяната и Демократична България спасят спокойствието на Бойко Борисов, значи това е цената, срещу която следва като български граждани да бъдем възторжени от създаването на редовно правителство. Защото безплатен обяд няма, безплатно правителство също. Ако Пеевски се облажи отново и врътне задълженията си към Българската банка за развитие, както му е сгодно, значи това е цената, която следва да поемем, за да имаме ремонтирана Конституция. Евентуално. Защото няма безплатен обяд, няма и безплатни поправки на Конституцията. И ако всичко хубаво и демократично ни се случва, за да може някои мишени на гражданските протести от 2 хиляди и двайста да изпълнят упражнението кеш и кери заедно с българската добавка и си гледай кефа и си ги харчи с удоволствие, то значи, че гражданите, които жаждат демокрация като в цивилизования свят, отново сме извозени. И по първо, и по второ направление, и за пореден път. Ако действително има такава уговорка, такъв контракт – имунитет срещу подкрепа за правителство, беше почтено реформистите от ПП-ДБ коалицията да я огласят, да я чуем, да сме информирани. Защото иначе не се различават по същество нито от Борисов, нито от Пеевски, нито от Гешев. Това би означавало и че носителите на промяната, на реформите, на модерността възприемат политиката и обществения терен само като среда за алъш-вериш, за купуване и продаване, за надлъгване и за територията за изява на уменията им като агенти по продажбите. Казвам това с болка, защото тия дни се навършиха 10 години от изригването на протестите #ДАНСwithme, възпламенени от избирането на Пеевски за шеф на ДАНС. Няма особено отбелязване, защото няма историчност в тези протести. Минаха и заминаха и други дойдоха. Ама Пеевски, освен че отслабна, не се е променил много оттогава, самочувствието и самоуважението му са непокътнати, парите също. Протестите от 2020-а също отшумяха без особен ефект. Бойко Борисов си е в парламента, на Гешев му се клатят краката, ама не защото гражданите не го харесват, а защото невидимите кукловоди на видимата власт решиха, че вече им пречи и сключиха сделка, в която условието очевидно е било да се оттегли закрилата на Гешев. Третият герой на горещото лято от преди три години, кошлуков, явно ще векува в БНТ. Защото сключи сделка и се сдоби с покровителството на кръговете около Румен Радев. Това го бетонира. И права е днес Соня Момчилова, вездесъщата шефка на СЕМ, че мандатът на кошлуков не е удължаван. Но пък управлението абсолютно преднамерено беше удължено с любезното съдействие на претеничките на президента в медийния надзор. И сега гледайте какво става. Когато кошлуков пое властта, уволни спортния журналист Сашо Йовков. След време Йовков му е конкурент в конкурса за генерален директор. И сега Йовков за пореден път обжалва в съда. Само че вече е в друго качество. Пак работи в БНТ и получава пари, които му осигуряваме всички ние. Защото БНТ е на бюджетна издръжка. И Йовков обжалва, обжалва, ако трябва ще се позове и ще обжалва и заради честите валежи напоследък. А възнаграждението, гарантирано от внезапно заобичалия го кошлуков си върви, върви, върви, независимо дали вали или е сухо навън. Та така и тези от СЕМ – мандатът не е удължен, но управлението е продължено. До безкрайност. Накрая ще стане като във вица за албанската телевизия, която всеки ден откривала програмата си с поздрава – Добро утро, Енвер Ходжа! Защото само тогавашния комунистически лидер разполагал с телевизионен приемник. И аудиторията на сриналата се национална телевизия ще може да бъде посочено поименно, но кошлуков ще й е генерален директор. 

Понеже този уикенд предстои София прайд, естествено, ще има и протест в подкрепа на християнското семейство. Явно е застрашено, та трябва да се брани. Като изпълнение на подгряваща група едни здрави момчета осуетиха прожекцията на игрален филм като част от филмовата програма на прайда. Бил педофилски, развращавал младежта и така нататък. Една немалка част от населението на понастоящем Велика България има усещане за изключителната си ценност. Целият световен елит, политически и икономически, денонощно се терзае как точно него да го унищожи, как да го гътне и изтрие от лицето на земята. Опитите не престават. Кемтрейсове, пет джита, чипиране посредством ваксини, кражби на деца, промиване на мозъците на невръстните, така щото да сменят пола си, агресивна джендър идеология, ужас, но тези хора успяват някак си героично да оцелеят и да запазят незасегнато поколението си. До новата шашма, с която някой откачен богаташ ще измисли нов начин да не му се пречкат из краката свободомислещите български конспиролози. И така, топим се демографски, най-бедните сме в Европа, обичайните интелектуални изисквания са проумяването и разбирането на текста на някоя чалгичка, здравеопазването е катастрофа, трепем се по пътищата, но един награден в Кан филм, без нищо неморално в него, се оказа основен проблем за българщината и нейните блюстители. Те не са го гледали, със сигурност, но бранят моралните си принципи. Смешката е, че що за народ сме, след като тръгваме след и се водим по водачи, които сами на себе си не вярват. Затова ваксинирани думкаха барабана на антиваксърството, неженени и без деца бранят традиционното християнско семейство, ползватели на мобилни телефони ни пробиват със свредел мозъците за опасните ефекти от 5G-то, фалшиви новини отвсякъде. Защото има кой да ги чете и кой да се влияе от тях. И в тези гореизброени групи задължително харесват Путин и си падат по Русия. Като стана дума за семейството – 60% от ражданията у нас миналата година са станали като резултат от съвместните усилия на мъж и жена, които нямат сключен граждански брак. Та къде го християнското българско семейство и верните му охранители. И вносът на цялата тази дезинформация идва по първо направление. Въобще да си падаш по първото направление, а да държиш да живееш в света на второто направление на мен ми се струва бая шизофренно.

Желая ви една приятна вечер, доминирана от обич и взаимност. Така както го разбирате. С брак или без, с подпис или без, важното е да сте щастливи и да се отдавате на наистина значимите неща, а не на откровени глупости.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Нашият уебсайт използва бисквитки, за да подобри разглеждането му във Вашия браузър.