TO BE OR NOT TO BE?
Ще го бъде или няма да го бъде? Това е сега сакралният въпрос на българската политическа актуалност, като целият свят е замрял ще има или няма да има правителство. Хората се движат по улиците като сенки, като в тях се борят противоположни чувства и надеждата разменя мястото си с отчаянието, реките шумолят някак си по-особено, птичките са притихнали, времето очаква да види какво да се случи, за да прецени дали да остане по сибирски студено или да ни позатопли с някой атлантически Гълфстрийм. И сега очакваме разпределителят на порциите, един от най-успешните политици на българския преход, вероятно най-реализирания агент на Държавна сигурност, човекът, от чиято воля освен порциите зависи и падането и запазването на правителства да реши – ще го бъде или йок. 2013-а година скачахме и викахме по жълтите павета, но Орешарски остана непоклатим. Един крив поглед от Доган обаче му костваше падането на правителството. И сега, ако се разберат с Бойко Борисов, Доган пак ще получи същата решаваща роля. А той я играе изключително добре. В собствен интерес. Доган знае, че това му е последно раздаване и затова може да се окаже, че конфигурацията ГЕРБ, БСП, Има такъв народ плюс депутатите около Доган в ролята на мажоретки, на златен пръст, подобно на Волен Сидеров преди време, ще управлява дълго, значително по-дълго от предвиденото. Но има едно но. Пеевски изревнува болезнено и вчере са провикна, че не може разни му там дерибеи, Държавна сигурност да консумират връзка с любимото му политическо гадже – Бойко Борисов. Никак не е случайно, че на повърхността излезе напрежение и несъгласие в структурите на ДПС, които гравитират около Доган. Те са недоволни, че не ги информират какво и защо прави Централното оперативно бюро. Като че ли досега някой се е е интересувал от мнението им при вземане на ключови политически решения. Ама, ето сега, внезапно се обидиха. Пеевски ще всмука и остатъците около хората край Доган, защото може да им предложи бъдеще. На тях им е ясно, че Соколът танцува последния си политически танц и те лесно и бързо ще се преориентират. Защо при Пеевски има перспектива. А при Доган не. Иначе и на двете места се изисква едно и също и при това единствено нещо – лоялност с измеренията на безпрокословно послушание. Нищо повече, нищо по-малко. И на Доган, и на Пеевски им е ясно, че на следващите избори ДПС ще изчезне, а Новото начало ще прилапа остатъците от трапезата на Доган. Затова Пеевски натиска за избори, а Доган гледа още малко да си поиграе в политиката. Иначе на Пеевски и този вариант на кабинет му върши работа, поне на първо време. През своите хора с най-разнообразни политически мантии в трите елемента от създаващато се управляващо мнозинство, той ще има контрол в ресурните министерства, демек там, където има пари. На първо време това го устройва.
Бойко Борисов с нещо напомня Тодор Живков. Той е гъвкав и е готов да угодничи на всекиго. Живков е автор на ключовата фраза „да се снишим, да изчакаме“. Сега като нищо Борисов може да се окаже в конкуренция кой е най-близък приятел на Тръмп. Или пък на Путин. В зависимост от развитието на ситуацията. Попадна ми тези дни едно недоносче, покрито с напиканата пелена с надпис журналистически материал. В него се правеше сравнение на Тръмп с Рузвелт. Никак не е смешно, гротескно е. Като оставим настрана манталитетните и физически разлики между Тръмп и Рузвелт, президентът на САЩ по време на и непосредствено преди Втората световна война никога не е имал амбиции да присъединява нови територии към страната си. Американците са били политически и военно късогледи, като са искали да останат встрани от войната, докато японците не почукали в Пърл Харбър по изненаданите им глави. Като начин на действие Тръмп дава заявка да се наложи като американския Путин. Има много сходство в маниера им на действие въпреки различията в тяхното минало и начин на достигане до властта. Русия като поиска нещо и някого, просто си го взима и международните норми са само досадна, но лесно преодолима подробност. Така възнамерява и Тръмп. Освен че стана първият президент, който провокира въоръжен метеж срещу изборни резултати, това се вижда от публикуваните тази нощ елементи от доклада на подалия оставка специален прокурор, той намеква и за употреба на въоръжена сила, за да присъедини Канада, Гренландия, да си върне Панамския канал. Същото правят и Русия, и Путин. И сега се готвят срещи, по телефона, по-нататък и лице в лице между новия собственик на Белия дом и собственикът на Кремъл. Дано Тръмп да не прихване от опита на своя партньор и приятел в Москва и да не тръгне да изкорубва американската конституция. Така както Путин се уреди за пожизнен монарх на Русия. И да не окаже, че светът ще се изправи не пред дилемата Рузвелт или Сталин, а по-скоро пред ситуацията да стане свидетел на сблъсък Хитлер срещу Сталин. Защото и Хитлер е тръгнал да прави Германия велика, много велика, непомерна велика, хилядолетен Райх. Но накрая нещата свършват ужасяващо зле с цената на човешки животи и неописуеми страдания.
Присъединете се към Демокрацията във Вайбър на
Това и още повече във вторник от 19.00 часа! Не пропускайте КОМЕНТАРЪТ в ефира на ТV1, YouTube TV1 България, Facebook TV1 България, както и на официалния ни уебсайт: https://tv1.bg
