ЖЕРТВА, ЖЕРТВА, САМОЖЕРТВА
Много тъжен и печален ден преживяхме ние, българите. Осиротяхме. Бащицата, единствената надежда, слънцето на нашето битие се оттегли. Бойко Борисов хвърли кърпата, напусна терена, не го разбраха и се оттегли с достойнство. И малко гняв.
И сега какво правим? Вчера Борисов ни обясняваше как може да достигнем лелеяните Шенген и еврозона само ако, и единствено ако той ни е премиер. Щото бил много така, биз-бизе с Орбан, който в момента председателства Европейския съюз. Като сме толкова неблагодарни, сега нищо, ядец. Хак да ни е. Неразбран си остава еталонът сред нашите държавници. Не сме достойни за него. Спомняте ли при протестите 2020-а изпуснатата от Борисов ключова реплика как ще му бутнат подредената държава. Всичко функционираше хармонично години наред. Схеми за парични потоци, схеми за влияние, схеми за оправяне на наши хора, Мишо Бирата трябваше да бъде оправен заради поет ангажимент към президента Първанов, данъчните изкараха Пеевски социално слаб. И се създаде риск всичко това да се разбърка. Този риск не се реализира, но все още съществува. Затова Борисов изглежда нервен, напрегнат, яден. Все са му виновни от Продължаваме промяната и Демократична България, защото чат-пат не му играят по свирката като панаирджийски мечки. Безочието на Борисов наистина е извънземно. Той отказа да оттегли своя кандидат за председател на парламента, като опита да плъзне закачливата теза за нова сглобка между ПП-ДБ и пози път Възраждане, опита се да ги изкуши с оферта за председателското място и сега хвърля вината за неуспешните си опити върху самите тях, върху ПП-ДБ. Все едно, ако клиент не приеме оферта за покупка, да бъде обвиняван, че е направил лошо на продавача. И за изтеклите мандати на де-що има държавни органи и регулатори, пак те виновни. За изтеклите мандата малко по-късно, но днес сърцето ми се разкъса от тежкия кръст, на който ще се саморазпъсне още един саможертвеник принесъл се в хекатомба на общественото благо.
Нерадостен, тежък, непоносим живот води временният главен прокурор Сарафов. Хич не е за завиждане в нерадостното си битие. Това научихме от днешното му явяване пред Висшия съдебен съвет като етап от предизвестнето му избиране. Зер отделните личности, цели трудови колективи и даже от организацията на евреите Шалом го похвалила за изключителните му постижения в опазването на законността. Браво, машалла, аферим биха възкликнали от ръководството на ДПС, ако не бяха възникнали дефиците в употребата на турския език след старта на новото начало и идването на стария край. Зер локомотивът на това ново начало е етнически българин и той няма нищо общо с титулярното курдисване на Сарафов. Та днес научихме, че жертва на професионалната ангажираност на Сарафов е семейният му живот. Тогава трябва да се отнесем с разбиране, че човекът от време на време си позволява да се разтуши. Например, да не му придяряме, че си похортувал с Пепи Еврото на култовото заведение Осемте джуджета. При недостатъчно възможност за пълноценно емоционално разтоварване у дома, човек се възползва от всяка възможност да общува. Където и с когото се случи. Не е голяма работа, естествен рефлекс. Наистина¸българската прокуратура всеотдайно защитава обществения интерес и охранява законността. В резултат на което¸България е единствената държава без каквато и да било корупция сред висшите държавнцици в Европа, в Северното полукълбо¸че даже в целия свят. Не вярвате. Само се замислете, че от 10 ноември насам¸десетилетия, няма нто един осъден висш политик за корупция или каквото и да било друго правонарушение. Нито един. Съдени има, ама осъедин не. Това е защото, първо, българският народ като суверен провожда на висшите властнически позиции най-честните, най-отдадените, най-херувиместите политици и експерти, и второ, защото българската прокуратура не си поплюва. Питайте Джейхан Ибрямов, питайте бившата кметица на Младост Десислава Иванчева¸питайте бившият военен министър Николай Цонев, пштоъти в кжмпоншат Нексо, всички те опитаха от суровата решимост на прокуратурата да варди парите и интересите на държавата.
И така, ситуацията в момента е неудобна, но нелоша за Пеевски и Борисов. Скоро ще си имат главен прокурор, с когото да се хвалят. Служебното правителство тяхно да си беше, нямаше да им е толкова тамън. Във всяко едно отношение. Затова новината за целево отпуснатите пари на гласували за Пеевски общини, така притесни Кошлуков, който заряза съкилийника си Доган и избра по-силната страна на Пеевски, та чак предизвика напускането на шефа на новините. От началото на прехода уж политиката в България се състои в междуличностни схватки, които се изчерпват в един конфликт – кой да гребе с черпака от кацата. Снощи в Демокрацията доцент Иво Инджов обясни картинно тази логическа взаимовръзка.
Демократичната система, изградена с фалш, лъжа и наготово през 1989-а се срутва, защото краката не я държат. Тя се изчерпа и отвращава все повече хора, които се изключват и от гласуване, обезсърчени от безсилието на собственото им мнение, от това, че никой не ги чува. И затова историческа отговорност носят всички партии. Те се капсулираха, техните лидери, депутати, политици си гонят частния интерес. А всеки фалш все някога лъсва. Затова всъщност не Борисов, Сарафов, Пеевски или друг са жертвите на недоносеното ни държавно и политическо устройство. Всъщност, обществото, народът, избирателите, като искате ги наречете са жертвите на извратената, само по етикет отговаряща на името си, демокрация.
Това и още повече във вторник от 19.00 часа! Не пропускайте КОМЕНТАРЪТ в ефира на ТV1, YouTube TV1 България, Facebook TV1 България, както и на официалния ни уебсайт: https://tv1.bg
