На последните президентски избори бях подложен на активен натиск и остракиране от близки и приятели. Запънах се, отказах се да гласувам, категорично не бях съгласен да дам гласа си на балотажа ни за достойния ни настоящ президент, ни за кандидата на Бойко Борисов. Имах си своите съображения и това си е. Направиха ме на нищо. Ма как така няма да подкрепиш генерал Радев, ма вдигнатия юмрук, ма битката с Бойко Борисов, ма гледай как Гешев нахлу с едни брадати момчета в работното му място, ма ти саботираш реформите, европейското бъдеще на децата си, безсрамник. Общо взето такива неща ми се говориха директно, право в очите. Но не гласувах на балотажа. Няколко месеца по-късно един от най-близките ми хора, който същевременно беше и активен мой хулител, ми призна: “Братче, иде ми да си отрежа ръката. Как можах да гласувам за Радев.” Пък моята ръка, ей, на, си е на мястото и нямам никакви агресивни намерения спрямо нея. И това, което съм мислел за Радев, го мисля и сега. Но тогава ме разпънаха. Както усещате, искам малко да поразсъждаваме около издигнатата от “Продължаваме промяната” и “Демократична България” кандидатура на Васил Терзиев за кмет на София. Защото смятам, че оценките, клетвите, заклинанията относно електоралната зрялост на всеки гражданин следва да се формулират в края на мандата на съответния политик или партия, а не преди неговото избиране. За последните десетилетия захаросани истории и неприятни изненади, след които филмът завършва по един горчив начин, в България имаше предостатъчно. На първите демократични избори преди повече от 30 години имах много сериозни логистични проблеми да упражня свещеното си право на глас. Направих всичко възможно, костваше ми доста сериозни лични затруднения, но гласувах. Впоследствие водачът на листата, за когото си строших краката се оказа свързан с Държавна сигурност, доносник от най-омразния ми вид. Бях омерзен, почувствах се предаден. Милиони българи са се чувствали по подобен начин през годините на фалшивата, квази, подарената ни демокрация. Така ни поднесоха като подарък царя, който преди да стане първият европейски монарх премиер в парламентарна република, беше пробутван на публиката като полиглот, много влиятелен, богат, демек няма да краде и още сюжети, подходящи за детски приказки за успиване. И ни успаха. Бойко Борисов ни се представяше като Батман, който ще съкруши лошите, доброто ченге, което ще установи ред, порядък и законност. Борецът за справедливост, дето ще постави на място БСП-тата, ДПС-тата и кой ли не. По това време обществото беше разтърсено от безочливите заменки на гори срещу апетитни терени на морския бряг. Всеки политически герой идва с някаква легенда, с розов роман, който го представя като излъсканите лачени обувки – видът е ясен, съдържанието обаче е скрито за широката публика. Тези от нас, които имат дори елементарен зачатък на критично мислене, отдавна би следвало да се отнасят с подозрение към всеки сладникав сюжет, който им се поднася.
И сега да се върнем на предстоящите наесен местните избори. В битов план кметът на града, в който живееш, ти е значително по-важен от премиера на държавата, да кажем. Разбираемо е, ако не знаеш кой е председател на парламента, но да не знаеш кой ти е кмет е противоестествено. Васил Терзиев обаче е сравнително непознат за повечето софиянци като политическа фигура. Освен това внесе смут в душите на избирателите на ПП и ДБ. Факт. Хората от АйТи сектора ще го подкрепят, но за по-бедните крайни квартали надали е възможно да се очакват много гласове. И вместо да разширяват възможната подкрепа, двете партии удрят право в сърцето дори твърдите партийни ядра. В застаряващия център на София е най-голямата концентрация на реститути, на костовисти, на хора, за които само споменаването на Държавна сигурност е като поемането на непоносима силна люта чушка. Само че в емоционален смисъл. Само че модерните демократични български партии действат по примера на ГЕРБ. Големите началници се събират и с огромния си интелектуален потенциал нещо решават. И после го спускат към електората за изпълнение. Само че това не е електоратът нито на ГЕРБ, нито на ДПС. Там подобно послушание е нещо естествено, по подразбиране. Тук случаят не е такъв. Всичкото това можеше да бъде избегнато и Терзиев да имаше значително по-големи шансове, ако беше осъществен предварителен подбор с участието на привърженици и симпатизанти. И тогава, както се пее от АББА – the winner takes it all. Само че контролът при подобен демократичен подход е сложна работа и партийният елит си опича нещата. А на избирателите е вменено задължението да верифицират решението на умните глави, които имат задължението и привилегията да мислят и решават вместо тях. Грешка. Не избирателите са задължени на политиците, обратното е – политиците са длъжници на избирателите. Аз лично намирам кандидатурата на Терзиев за супер добра и ако не ми изпие чавка акълът или не се появи някой идеален кандидат, наподобяващ положителен библейски персонаж, смятам да гласувам за него. Само си представите дали брадясалите повече от десетилетие гербаджийски схеми в столична община ще оцелеят, ако влезе като кмет Терзиев. А какво да кажем за верноподаниците на Борисов в администрацията, които уж следва да служат на общината, а практически служат на ГЕРБ и неговият едноличен собственик. Само да ви припомня, че една от активните фигури при ченгеджийските изстъпления по време на протестите 2020-а, уволнен заради насилие под пагон, бивш главен секретар Ивайло Иванов сега заработва като шеф на столичния инспекторат. Дали подобна фигура ще бъде посрещната с отворени обятия от Терзиев, ако стане градоначалник? Как мислите? С
Като споменахме Борисов, голямо шоу прави този човек, страхотен актьор е. Така. Световно-мащабният пожароборец, главният секретар на главната световна политика, беше твърд като скала. Положението е доста неудобно, включително и за некоалиционните партньори. Минаха няколко часа. Размисли Бойко Борисов и мъдро си промени мнението.
Иначе депутатите от ГЕРБ другарят бивш премиер не ги бръсне за окапали сливи, ама тоя път го послушал. Всъщност, очевидно е, че с новият временно, но за дълго време главен прокурор Сарафов Барселона гейт отново ще завие рязко към небитието и Борисов може да си даде спокойно имунитетът. Що пък не? Ама така или иначе не е ясно той дал го е тоя пусти имунитет или не го е дал. За ДНК-то ясно, ама кое от двете по-горе е вярно – дали човекът, който ни говореше, е наистина Бойко Борисов или е уплашеният от съучениците на Гешев, не знаем. От днешното решение на Висшия съдебен съвет да прекрати избора на титулярен главен прокурор следва и че Сарафов ще е властелинът на имунитетите още доста време. И Борисов може да бъде спокоен. Успокоиха се някак си и други доста емоционални фигури. Например, венецът на изисканата дипломация, пратеникът на Путин, Митрофанова, нещо позатихна напоследък. Да не е отишла на море в Крим? Възлюбеният й повелител на служебните кабинети Румен Радев и той позачезна. Прибра си оръженосците-министри в президентската администрация и никакъв го няма. Добре, че дойде Зеленски в София, та да се спомене и името му. И ето днес говорителят на Кремъл Песков гръмовно се провикна, че с идването си в българската столица Зеленски въвлича още страни във войната. Ама ние това си го знаем, другарю Песков, генерал Радев още преди време ни е предупредил и след това многократно повторил, че който помага на Украйна военно, се включва във войната.
А всъщност правителството на Денков, на мен поне, ми става все по-симпатично. Първо, докато отговаряше на всякакви въпроси във Фейсбук, премиерът даде да се разбере, че заплатите на полицаите няма да бъдат повишени. Би било редно хората под пагон да се поинтересуват дали тези, които им плащат заплатите, са доволни от услугата, която получават. По-добра ли става полицията, като се вдигнат заплатите на калпак. Дали не е резонно да се проведат съкращения, да има мащабна реформа и тогава да говорим за по-високи заплати. Същото е и в правораздаването. Научихме тези дни поредният доклад за България. Не знам дали знаете, но в Европейския съюз България е шампион по брой полицаи на глава от населението, по брой прокурори на глава от населението, имаме най-високите разходи за правораздаване пак на глава от населението. Колко много носят тия българските глави. Като ефективност на тези разходи – по-добре да не коментираме, че боли. Имаме в графата осъдени министри – нула, за миналата година имаме един полицай осъден. Но пък имаме най-високите разходи за полиция, прокуратура и съд на глава от населението.
Айде стига, че направо ме заболява главата, като например прочетох как съдът е върнал на прокуратурата обвинителният акт срещу двама полицаи, за които се смята, че са екскортирали нашенски бабаит, който помете френски граждани на столичното околовръстно.
На всички глави от населението, дето им се иска сега по-високи заплати от полицаи, тоя и оня.