Голямо преговаряне, голямо консултиране пада тези дни. И сериозни дипломатически усилия. И у нас, и в чужбина. Ей ги, родните парламентарни партии дефилираха вчера и днес при президента. В редичка, една след една. Демократична процедура, ала тотално безсмислена. Преповтаряне на посланията, просто повод да се видят с президента Радев. Да си похортуват, ако случайно държавният глава не се е ровил по сайтовете или не е гледал телевизия или пък от ПР-отдела му са пропуснали да му правят преглед на медийните публикации, да го запознаят със становищата си относно непосредственото политическо бъдеще на страната ни. Не е случайно, че тези, от които най-зависи какво ще се случи, осъстваха. Бойко Борисов кове европейската политика на форум на Европейската народна партия. Феноменалният съпредседател на ДПС Делян Пеевски също не се появи, а уж щеше да отговаря за вътрешната политика в движението. Колегата му Джевдет Чакъров видимо не се чувстваше никак комфортно. Зер неговата сила и отговорностите му са свързани с външната политика и с Турция, тази тъй важна за ДПС страна. Скука! Даже и накокошения лидер на Възраждане и недоволството му от несъстоялия се референдум за лева не успяха да привнесат някакъв емоционален живец в бланкетните срещи, предписани от демократичната процедура.
Отдавна в българския политически живот действия и бездействия се дефинират от ключовата фраза за „тишината в спалнята“. Ако не бъркам, автор на крилатия афоризъм е лявата атомна бомба Румен Петков. Покривалото на непреодолима тишина се спусна и над преговорите между некоалиционните партньори Продължаваме промяната – Демократична България, от една страна, и ГЕРБ, от друга страна. Доколкото в преговорния екип на ГЕРБ Бойко Борисов проводи само дами, е важно да уточня, че не влагам никакъв сексуален контекст в тишината в спалнята по отношение на техните преговорни действия. Какъвто не контекст, а директен текст влагаше Румен Петков при употребата на тази фраза. Дни, часове, нощи преговарят тези, от които завиди дали ще има правителство или отиваме на избори. Преговарят, преговарят и преговарят. Нищо не излиза навън. Пълна тишина. Мълчат като гузен ученик, изкаран пред класа, който дума не може да мъцне по това, по което го изпитват. А всъщност там се решават най-важните неща. Аз лично смятам, че няма да се стигне до избори. В ПП-ДБ трябва да са с ампутирани сетива, за да не се усещат, че тотално разочароваха огромна част от гласувалите за тях. И резулатите на един скорошен вот ще бъдат тежка катастрофа, гълтане на вода и безумно потапяне, от което най-вероятно няма да изплуват. Вижте сега как малодушно си траят реформаторите и за пътната карта на путиновия газопровод, който премина през България. Ефместично казано, това, до което са се добрали от групата на Българските елфи, е любопитно четиво. То ни разкрива в натюр технологията на националното предателство и обслужването на интересите на кремълския сатрап. Освен това като под микроскоп се вижда как настоящите ербап евроатлантици са помогнали на Путин да заобиколи Украйна и по някакъв недиректен начин са спомогнали войната да стане възможна, а газовите интереси на Москва да останат незасегнати. Темата не е основна за българските медии. Лошо. Но още по-лошото е, че не чуваме дума ни от Кирил Петков, ни от Асен Василев, ни от Христо Иванов, ни от генерал Атанас Атанасов за пътната карта, която се намери, след като при министерстването на Теменужка Петкова, беше загубена. Нищо, тишина. Явно ПП-ДБ не желаят да дразнят некоалиционния си партньор и темата за тях не съществува. Може пък да не са попаднали на ние. Така както съдебният инспектор явно години наред не влиза във Фейсбук, не чете медийни публикации, та чак сега разбраха за някакви неща около Осемте джуджета, дето Антикорупционният фонд ги дрънка от години. Та ще им спука тъпанчетата на съдебната власт. Ама на, не чули. Та да се върнем на политиката. Продължаваме промяната така и не успя да се изгради като партия. Има рехави структури тук там, но твърдото ядро е мега скромно. В Демократична България прокудиха доста свестни и с влияние в обществото политици, подплашени, че щели да ги откарат при ГЕРБ. И сега тези наистина ги закараха при Борисов и Пеевски имат около себе си основно клиентела, вторачена в постове, но електоралната подкрепа се сви катастрофично-драматично. Просто нема ора да гласуват за тях. И при тази ситуация най-логичното е от ПП-ДБ да пристанат на всякакви мераци на Борисов и Пеевски. Защото предсказанията, че ново гласуване за парламент ще възпроизведе настоящото разпределение, на мен ми се струват късогледи. Щото и аз самият съм късоглед, яко късоглед, та знам за какво става въпрос. Гласовете за ГЕРБ и ДПС са гарантирани като абсолютна бройка, а ПП и ДБ ще се спихнат. И при ниска избирателна активност разликата може да стане много, много осезаема в полза на Борисов и Пеевски. От друга страна, поведението на тези двама властелини на държавата се ръководи от една основна цел – да оцелеят. Както видяхме след включването на Пеевски в списъка Магнитски, неговото влияние и феноменалния му политически талант избуяха. Борисов очевидно не залага на тази карта. Той е доста про евроатлантик, гръбнакът му е доста гъвкав и ще направи всичко възможно името му да не бъде публикувано в този списък. Така че сега в тишината най-вероятно се търси чалъм как унижението и падението, компромисите на ПП-ДБ, така да бъдат представени и извъртени, че да не ги унищожи и да не ги обезличи. Такава тишина се е възцарила, че направо ще ни спука тъпанчетата.
Понякога е по-добре да си затраеш, отколкото да артикулираш крайно несъстоятелни тези и после да се чудиш как да прикриваш кафявото петно, което остава след тях. Ако допускате, че под кафяво петно имам предвид оставащите белези от нещо чисто физиологично, сте прави, но не напълно. Римо-католическата църква има в историята си не малко събития, които по-добре за нея да не се бяха случвали. Например, папа Пий ХII остава завинаги с прозвището папапа на Хитлер. Защото наскоро от архивите на Ватикана изплува ужасяващата истина, че той е знаел за целенасоченото избиване на евреите от кафявата чума на фашизма, но си е затраял. Настоящият папа Франциск пък има огромни шансове да си лепне трайно етикета папата на Путин. Неговият дипломатически талант се извиси високо, високо, високо, като заговори за развяване на бяло знаме от Украйна. Явно комуникационните проблеми са не само български, а и световен проблем, след като се наложи вчера и днес Ватиканът да проведе пълноценна ПР-операция в дообясняване и опровергаване на изреченото от светия отец. Та днес кардинал Пиетро Паролин, външният министър на Ватикана, уточни, че агресорът е Русия и тя трябва да спре огъня първа. Проблемът при тези кафявите неща е, че дори да го изметеш, дори да го прикриеш с нещо, миризмата остава.
И за десерт съм ви подготвил нещо, което описва нашата народопсихология, моделите за подражание, които възпитаваме у нашите деца. Днес един клип, който показва домашно насилие, твърди се от Бобовдол, заля, удави социалните мрежи.
Така изглежда средата, ежедневния сюжет, в който растат нашите деца. Защото се твърди, че кадрите са заснети от дете. Насилие у дома, насилие в училище, насилие на пътя, насилие навсякъде. И това в един момент от невръстна възраст осъзнаваш, че начинът да успееш в нашата среда е този. Ако си по-силен, да налагаш по-слабия. Ако си по-слаб, да бягаш и да се оттегляш. Шансовете за успех не са на страната на по-способните, по-умните, по-креативните. Шансовете за успех са на страната на агресивните, на тези, дето не признават правила и които смятат, че конфликтите е най-подходящо да се разрешават така. И в един момент този този модел се налага като нормалния и правилния. Еволюцията на българската народопсихология към успешната съвременна реалност в няколко секунди.
Това и още повече във вторник от 19.00 часа! Не пропускайте КОМЕНТАРЪТ в ефира на ТV1, YouTube TV1 България, Facebook TV1 България, както и на официалния ни уебсайт: https://tv1.bg
