От няколко десетилетия насам от време на време, чат-пат, има-няма покрай някое значимо обществено събитие чуваме как преходът в България бил свършил. Не е много ясно какво се крие, какво е съдържанието на това патетично словосъчетание – краят на прехода. Вероятно е превръщането на България в модерна, правова, европейска държава. Като политически лозунг звучи добре. Но понятието преход има и индивидуални, съкровени измерения. Например, за произведените в милионери близки до партията псевдопредприемачи, които опоскаха вероятно преходът е приключил още с Кръглата маса, когато намериха легални способи да узаконят финансовите си придобивки, даром получени от формално отишлия си комунистически строй. За някои от тях персонално преходът е приключил в момента, в който бяха опоскани банките, много банки фалираха, хиляди българи си загубиха кътаните спестявания, но някои предприемачи с червен и основно с генезис, тръгващ от Държавна сигурност, се налапаха с многомилионни кредити. Които не върнаха. За други преходът може да е приключил с влизането на България в Европейския съюз. В този момент вече бяха създадени необходимите организационни предпоставки, тъй щото големият пай от европейските фондове да потъват в малко на брой частни джобове. За политическия феномен на България, Делян Пеевски, преходът е възможно да минава през фалита на КТБ и да е приключил с договорката да запази политическото си влияние и разпределителната си тежест в съдебната система след оповестяването му в списъка Магнитски. Варианти много, но обикновеният гражданин някак си не вижда в тях. За мнозина като мен, няма как да завърши нещо, което не е започвало. Имам предвид преходът. Защото мимикрията е нещо различно от трансформацията. Революцията и нагаждане са две съвсем различни неща. А няма в човешката история пример реална власт да е отстъпена без революция, ей така, от добри чувства. А в България революция нямаше. Само снишаване, по израза на Тодор Живков, и нагаждане. За мен признак за приключване на прехода ще бъде, когато някой от силните, определящите политици влезе в затвора. Премиер или поне министър. Ама не обвиняем, не показно арестуван и впоследствие оправдан, а основната грижа да му е каква четка за зъби да притежава, за да посрещне хигиенните си нужди в необичайните условия. Както се случи в други страни, дето като нас обитаваха така наречения социалистически блок. Като в Румъния, където дори отидоха във варварската крайност да разстрелят комунистическия си вожд Чаушеску. Ние нямахме успех в обвиненията пред съда на Тодор Живков. Да не говорим, че много трудно онези, дето заграбиха индустрията и изсмукаха банките въобще не стигнаха до съд. И това въобще няма никаква връзка с необяснимо високия стандарт на живот на някои прокурори и съдии. Никак даже!
Понеже много се говори за побелидалата пазарна икономика и за модерния европейски вид на нашата държава, да погледнем някои признаци, които показват, че никак ама никак не е така. Ако щете, чисто лексикални. Вчера символът на завършилия български преход и твърде вероятен следващ премиер, стига да поиска, Бойко Борисов сведе до знанието на актива на ГЕРБ някои от премъдрите си разсъждения относно просперитета на България.
Значи парите, много го бива във вземането на пари Бойко Борисов. И от бюджета, и от европейското чекмедже. В това отношение той е попил от човек, който е охранявал.
И той поставя като въпрос на въпросите парите. Щом имаш пари, решаваш, щом нямаш, си никой. Еми то комунистическата партия така направи прехода в България, който се увенча в европейското управление на Бойко Борисов. 33 години управление на Тодор Живков, България и София десетилетия зависят от волята на Бойко Борисов. Тези числа са красноречива диагноза за нашия преход, а ако щете и за нас като нация. При социализма, дето трябваше да се увенчае като достигне хармонията на комунизма, битуваше така наречената номенклатура. Хора, които бяха привилигеровани от комунистическата партия и имаха различен статут от простосмъртните труженици на социалистическото развитие. Ама сега като че ли е нещо различно. Пак партиите определят кой да застане начело. Я вижте как правителството ударно смени шефовете на енергийните фирми тутакси, след като пое властта. Защото това е много важно за реализиране на основната цел на кабинета Главчев, а именно да осигури честни избори. Сега само номенклатурата има няколко подноменклатури към всяка партия. Като често се случва някой да препърха от една подноменклатура на дадена партия към друга подноменклатура на друга партия. Я се опитайте да заемете такава позиция на база способности, качества и компетентност. Я се опитайте да завъртите сериозен, голям бизнес, без да имате партийна, прокурорска и полицейска поддръжка. Може, ама друг път. Може, ама не в България. И тогава, къде го видяха завършилия прехоз? И тогава, каква е разликата с предишната, социалистическа България.
Ако приемем, че ГЕРБ и ДПС са от едната страна, а Продължаваме промяната и Демократична България от другата, то шансовете на предстоящите избори на божем представящите се като реформатори все по-ударно се стопявата. Вчера зелените решиха да напуснат гнездото, което обитават от доста години, и да се явят самостоятелно. У все повече гласоподаватели връх взема разочарованието от онези, дето щяха да разграждат модела Борисов-Пеевски, а вече и партньорите се разбягват. Защото и в ПП-ДБ връх взеха онези, които са слушали внимателно Живков. Който има пари решава. И вместо да се обсъждат грешките и да се мисли за компенсации на негативите от ашладисването с Борисов в редовното правителство, очевидно пак ще си я карат постарому. До какво ни доведе това? До следния резулат. Като следствие от лансираните поправки в Конституцията имаме служебно правителство изцяло под контрола на Бойко Борисов. Негов човек е премиер, оплаква се вчера Борисов от външния министър Стефан Димитров и няколко часа по-късно премиерът предложи да го сменят. Димитров направи доста смущаващи ходове само за няколко дни, но не е нормално инициативата за неговото отстраняване да идва отвън. Да, има доловими смущения в не дотам натовските тези, които произведе министър Димитров, но е смущаващо също някой да подсказва публично на премиера как да процедира. А днес току-що заработилото служебно правителство е изправено пред нова рокада – Главчев предлага и Кирил Вътев да си ходи от земеделското министерство. Когато се събраха, как скоропостижно взеха да се разделят.
Днес Възраждане оповестиха своите кандидати за парламента в Брюксел, които през юни ще се борят за нашето доверие. Вече има нов Антон Хекимян, нов случай на прескачане от журналистиката в реал-политиката. При това от обществена медия, в която по законово изискване следва да работят обективни и балансирани професионалисти. Петър Волгин от своите открито русофилски позиции се стреми да опита от европейския мед. Много интересен казус би се създал, ако не успее да стане евродепутат. Ще му позволят ли да се върне в радиото под всеотдайната загриженост на председателя на СЕМ Соня Момчилова, която се беше притеснила как се посяга към хляба на Волгин.
Преходът, който не е започвал, а пък бил свършил. И аз като си бъркам в джоба, виждам че мога да взема решението да се прибера вкъщи. Все пак мога да взема някакво решение.
На вас приятна вечер с много решения
Ваш Марио Гаврилов
Това и още повече във вторник от 19.00 часа! Не пропускайте КОМЕНТАРЪТ в ефира на ТV1, YouTube TV1 България, Facebook TV1 България, както и на официалния ни уебсайт: https://tv1.bg
