Дали винаги сме наясно кого избираме
Преди 16 години на балотажа на изборите за президент един срещу друг застанаха Волен Сидеров и Георги Първанов. Сидеров изглеждаше неприемлив за благовъзпитаното общество. Бивш главен редактор на символа на СДС, първият некомунистически, свободен вестник след 89-а – Демокрацията. След това се отдал на религиозната проблематика, за да стигне до национализма. Срещу него Първанов – добре възпитан, ведър, чак до лъчезарност. Хората се уплашиха. Това е като да се появи гамен в махалата си. Вещае опасност и без да прави нещо особено. Вещае неприятности. Националист срещу ляв кандидат. Който изглеждаше приемлив по европейските политически стандарти и….бивш сътрудник на Държавна сигурност. Тогава десните издигнаха един симпатичен, почтен политик – Неделчо Беронов, но прекалено мек и възрастен. И им се наложи на директната елиминация да не подкрепят нито един от двамата кандидати. Тогавашния лидер в дясно Иван Костов каза, че ще зачертае и двете имена в бюлетината. Прояви кураж въпреки натиска на Европейската народна партия да се гласува за Първанов, за да има България проевропейски президент. Който всъщност се оказа проруски, след като под изкушаващото було на лелеяния просперитет лансираше така наречения голям шлем, който завинаги щеше да ни превърне в енергийни роби на Русия. На първи тур Първанов водеше горе-долу с 3 към 1 и очаквано победи. Обществото се уплаши, че формалният ултранационалист Сидеров тласка страната към конфликт и заложи на Първанов. След което всъщност се оказа, че Русия щеше да спечели независимо от името на победителя. Само да видите с какво благовение и пиетет Сидеров гледа зачинателят на идиотиите на путиновия рашизъм – Александър Дугин. Преклонение, истинско преклонение струи от всяка фибра от сидеровото тяло, докато слуша философът сътворил доктрината за Третия Рим, разбирай Русия на Путин, която следва да се опне от Париж до Токио. Десет години по-късно Сидеров беше възнаграден с правото да играе ролята на златен пръст в съвместното управление на БСП и ДПС. Ултранационалистът практически крепеше управлението на най-големия си политически и идеологически враг – партията на Доган. И стандартът му на живот видимо се подобри. Не много, хич даже, но достатъчно да блесне в снимки от настаняване в един от най-скъпите хотели в Париж. Както и имотното състояние на Костадин Костадинов от Възраждане след като не изпълни клетвеното си обещание да върне субсидията на неговата партия.
Това и още повече само в КОМЕНТАРЪТ по ТВ1: всеки делничен ден от 19.00 часа в НОВИНИТЕ ДНЕС! Не пропускайте КОМЕНТАРЪТ в ефира на ТV1, Youtube TV1 България, Facebook TV1 България – https://www.facebook.com/tv1bulgaria, както и на официалния ни уебсайт: https://tv1.bg
