Дали винаги сме наясно кого избираме
Години наред западният свят, САЩ и Европейският съюз, смятаха, че могат да правят цивилизован бизнес с Русия на Путин. Руснаците ни продават евтини суровини – те печелят и ние печелим. Всички са доволни. Най-вече навързаните по щедро захранваните корупционни вериги. Като бившият германски канцлер Герхард Шрьодер, който изкара милиони от несъмнената си експертиза, ползвана от руските петролни гиганти. Днес близки до него обявиха, че той няма да приеме новото назначение в борда на Газпром. След като изпита гнева и омерзението на своите сънародници. Или бившата външна министърка на Австрия Карин Кнайсъл, която оповести, че напуска управлението на Роснефт. И остава само със спомените от танцовите изпълнения на Владимир Путин, който преди време беше специално поканен гост на сватбата й. И вероятно, тъй като не е имал възможност да направи сватбен подарък, уреди булката да изкара руски петролни милиони впоследствие. И още, и още. И сега тази плеяда от путинолюбци се оттегля с възможността да води охолен живот, защото е прокарвала интересите на крайно изгодния бизнес с Русия, който реализира огромни обороти, натрупа печалби и… плати бая рушвети. Какво остава за обществата, които са избрали и известно време следвали тези лидери? За нас остава сега да платим сметката войната с Украйна и да покрием огромните икономически загуби. За съжаление няма как да посегнем на състоянието на политиците, които начертаха този път. И изведнъж се оказа, че изгодният бизнес с руснаците ни изправя на ръба на икономическа катастрофа. Най-малкото на драматични проблеми с инфлацията, обедняването, глада. Вижте сега какво се случва в родния енергиен гигант Лукойл. Или ако трябва да сме по-прецизни – какво не се случва. Лукойл е като черна дупка – нещо влиза като петрол на входа на тази черна дупка. Какво се случва с него обаче, какво излиза и колко излиза – никой не знае. Монополистът не плаща данък печалба и работи на загуба. Счетоводно. Държавата разполага с мощни инструменти за налагане на обществените интереси. Данъчни, Комисия за защита на конкуренцията, закони и съдилища. Но не става, или по-точно нямаме интерес. Държавата дори притежава така наречената златна акция. Ама тази златна акция не ни върши никаква работа, защото просто не я ползваме. Години наред, при няколко правителства, държавните интереси се охраняваха от Румен Овчаров. Често се изявява по енергийни въпроси, ама за Лукойл нищо. В момента за златната ни акция се грижи Красимир Първанов – човекът, с чийто подпис руският Атомстройекспорт получи над милиард лева обезщетение за непостроения АЕЦ Белене. Първанов парафира, без тогавашният ресорен министър Трайчо Трайков да е бил информиран. Два пъти напуска мястото на заместник-министър. Вторият, след като негови имотни сделки стават тема на журналистически разследвания, тъй като са придобити на съмнително ниски стойности. И сега защитава нашите интереси в Лукойл.
Това и още повече само в КОМЕНТАРЪТ по ТВ1: всеки делничен ден от 19.00 часа в НОВИНИТЕ ДНЕС! Не пропускайте КОМЕНТАРЪТ в ефира на ТV1, Youtube TV1 България, Facebook TV1 България – https://www.facebook.com/tv1bulgaria, както и на официалния ни уебсайт: https://tv1.bg
