Не малко възрастни преподават на децата си, на по-младите носталгия по прекрасния живот, който имахме по времето на социализма
Не малко възрастни преподават на децата си, на по-младите носталгия по прекрасния живот, който имахме по времето на социализма, по времето, когато единствената мечта на българската нация беше успокоението, че днес нещата не са много прекрасни, но като дойде комунизмът ще живеем в истински рай. Това фанатично, религиозно очакване на хармоничното бленуване бъдеще беше единствената емоционална опора като упоен от обезболяващо да не гледаш много критично към действителността, която те заобикаля. Всъщност тези поживели повече хора, които хвалят евтинията и прекрасното минало, преподават носталгия по своята младост. Когато си възрастен, болен, непотребен, лишен от мечти и перспективи миналото, изпълнено със здраве, сила, любов получава допълнително романтично оцветяване. Също така по това време беше прекрасно, че можеше да мързелуваш, много-много да не се напрягаш, да се скатаваш, защото така или иначе държавата се грижеше за твоето добруване и беше задължена да ти плаща заплата. Прекрасен живот! Колко прекрасен е въпрос на субективна преценка, аз само си спомням един елемент от моето детство, който е цветна илюстрация на чудесния живот по социалистическо. Въпрос на гордост и престиж беше на централно място в секцията в хола да експонираш празна бутилка от уиски. По това време качествата на ракията, която се добиваше по селските казани, беше единственият повод за гордост по отношение на алкохола. Ракията беше жизненоважен продукт. Не само беше най-ценната напитка на всяка празнична трапеза, но и лек, с него ни помагаха да преборим настинките, а и беше чудодейно избавление от ред други болести. Ракията беше толкова ценен артикул, че всеки мъж в зряла възраст с развита социална отговорност тайно скатаваше в тъмното мазе бутилките с най-добрата ракия, за да я поднесе като ценен армаган, когато се заженят деца и внуци. На сватбите дядовците предизвикваха благоговейна почит, когато поднасяха като истинско съкровище бутилка гроздова или сливова на бракосъчетанието на наследника. Само че ракия много, уискито, а и въобще лъскавия вносен алкохол, беше кът. Въпросната празна бутилка от уиски беше намек за благосъстояние и достъп до качествени неща, които идваха от Запад. Но понеже ни очакваше комунизма, не биваше да им обръщаме особено внимание. Бутилката пълна с въздух беше материално доказателство, че някога гордият й собственик е възможно да е имал изключителното удоволствие да я е изпил, да е вкусил от тази невероятна наслада, от тази божествена амброзия. Евентуално, защото за да демонстрира социалния си статус, не е изключено да я е придобил от някой с достъп до западна валута. Защото уиски се продаваше само в Корекома. В тези магазини влизаха само тираджии, мошеници, съгласно тогавашните закони, които незаконно сменяха валута по улиците, хора, които пътуваха на Запад. Лъскавият амбалаж в холната секция беше изява на една мечта – да можеш да се докоснеш до лукса, който не беше много обществено приемлив, защото не биваше да се захласваме по капиталистическите ценности. Строяхме комунизма и не биваше да се разсейваме.
Това и още повече от вторник до петък в 19.00 часа! Не пропускайте КОМЕНТАРЪТ в ефира на ТV1, YouTube TV1 България, Facebook TV1 България – https://www.facebook.com/tv1bulgaria, както и на официалния ни уебсайт: https://tv1.bg
