В началото на демокрацията, докато се структурираха новите схеми на крадене в условията на свободна пазарна икономика, докато ни баламосваха със светлото бъдеще, по тротоарите на София и други български градове се вихреше масова хазартна игра – тука има, тука нема. Самосъздалите се улични букмейкъри ни показваха едно малко топче, което се криеше под една от трите възможни малки кофички. Изглеждаше лесно и просто, фасулска работа да бъдеш концентриран, да следиш къде е топчето и да го посочиш. Само изглеждаше. Защото мераклиите за лесни печалби не знаеха триковете, с които ловкостта побеждаваше алчността. И доста, изкарани с почтен труд пари, потънаха в тази уж забавна игра на вероятностите. Така ни мамят и с доста неща, които ни се струват очевидни и ясни, а всъщност се оказва, че са тука има, тука нема. Уж всичко се случва пред очите ти, а пък няма как да проумееш магическата тайна на мистериозната врътка. Да вземем кървавия удар върху болницата в Газа. Няма нормално човешко сърце, което да не се изпълни със скръб и гняв при новината за погинали 500 или хиляди в зависимост от различните източници, невинни граждани. При това е намесен и религиозен елемент – параклис. Новината мълниеносно е разпространена от достоверни медии от световен калибър. Най-авторитетните телевизии ни смразиха с ужаса от стотиците жертви. Заличени от израелско оръжие. Впоследствие обаче се оказва, че май не е точно така, че е възможно инцидентът да е предизвикан от палестинска, а не от израелска ракета, че броят на жертвите е абсурдно преувеличен. Но ужасът е разпръснат, възмущението е естествено, довчерашните зверове от Хамас започват да събуждат някаква атавистична симпатия. От агресори се препозиционират като жертви. Сетих се за текста на една песен на Емил Димитров. Бъдете благодарни, че няма аз да пея.
Това и още повече от вторник до петък в 19.07 часа! Не пропускайте КОМЕНТАРЪТ в ефира на ТV1, YouTube TV1 България, Facebook TV1 България, както и на официалния ни уебсайт: https://tv1.bg
