Старши треньорът на женския национален отбор по баскетбол Таня Гатева смята, че трябва да се промени начина, по който се работи с подрастващите у нас. На 9 ноември от 19 часа ТВ1 ще излъчи директно квалификацията за Евробаскет 2025 между отборите на България и Финландия. Новият селекционер на женския национален отбор на България Таня Гатева гостува в предаването СПОРТ по ТВ1:
Амбициите ми са да мога да създам един боеспособен отбор – да играе модерен, бърз и атрактивен баскетбол, и с времето да гоним класиране на Европейско първенство. Казвам с времето, защото сега ни предстоят общо пет тренировки и излизаме на мача срещу Финландия и Словения. Нямаме това време, в състава влизат много дебютантки, на които ще им трябва време, за да се включат и нагодят с моите изисквания. Трябва да имаме търпение към това нещо, за да се случи.
Надявам се обаче, че следващия път с взимането на чужденка на позиция 5 отборът ще изглежда по различен начин. Още не мога да кажа име. Предстоят разговори и не искам да бързам, а да взема най-правилното решение. На пресконференцията на 6 ноември ще представя моя проект, в който е описано всичко, което аз искам. Ще имам претенции към федерацията да се събираме повече, да имаме повече контролни срещи. Също ще имам и големи претенции към състезателките. Те ще трябва да покриват тестове и тези, които не го направят, няма да попаднат в националния отбор. Те са чисто физически, защото ние там изоставаме много.
Първата стъпка е подмладяване. Има момичета, които дори се изненадаха, че са повикани, но ще им се даде шанс. Това не е окончателния състав на българския национален отбор, защото очаквам още три момичета да се завърнат от Америка – Янина Тодорова, Ивана Николова и Юлияна Вълчева, които смятам, че имат място в националния отбор, също и взимането на чуждестранна състезателка на позиция 5, както казах вече. По съвсем друг начин ще изглежда отборът, но наистина ще ни трябва време.
Много добре познавам младите, въпреки че доста време не сме били заедно. Познавам ги като характери, харесвам ги. Да, нямаме височина, винаги сме компенсирали с други качества в баскетбола, затова успяхме да станем първи точно срещу Финландия (б.р в Дивизия B с отбора до 20 години през 2019 г.). Всяка една от тях има желание нещо да се промени в женския баскетбол.
На този етап не мога да говоря за шансове. Искам първо да си оправим нашия отбор, да го окомплектоваме и тогава вече да говорим за другите. Определено и срещу трите отбора мачовете ще са много тежки. Финландките имат две високи състезателки. Ние изоставаме там, ще имаме проблем с борбата, но подготвяме тактика, която се надявам да се получи и да имаме малко късмет да сме в мача. Не мога да говоря за победи в момента, но ще направим всичко възможно това да се случи. Убедена съм в тях, чувам се с тях по телефона. Имат желанието аз също, но наистина някои неща изискват време.
Ирена Колева от Шампион 2006 е в щаба ми – момиче, което от сутрин до вечер е в залата. Ляга и става с баскетбола. Искам да й дам този шанс, защото смятам да го заслужава. Вероника Джикова също е по цял ден. Тя е и треньор в Рилски спортист, и състезател все още. Много близо е до тях и ще може да ми помогне. Друг важен човек в щаба е Христо Тодоров – треньорът по физическа подготовка, на който ще падна голяма част от работата. За година, година и половина трябва да сме много по-устойчиви физически и той поема тази задача, но това изисква време.
Това, че 11 от състезателките в разширения състав играят в чужбина, е нож с две остриета. Чакам да видя отбора и тогава ще мога да кажа всяка една в какво състояние е. Сега гледам и мачове, някои играят по 40 минути, други по 7-10, което наистина ще е проблем. Чакам да се срещна с отбора и тогава ще решавам тези ситуации.
Борислава Христова е повече от заслужила да бъде капитан на националния отбор. Показала е какво може, доказала е и смятам, че притежава и уникални човешки качества. Разбирам напълно Цветомира Шаренкапова. Знае, че когато съм могла, съм стояла зад гърба й, защото го е заслужавала, но просто ситуацията сега е друга, нещата се променят. Съжалявам, че по този начин се получава, но наистина трябва да има промяна. В случая тя рефлектира леко срещу нея, но смятам, че тя е дала много за баскетбола и тази година трябва да направи Берое шампион.
Искам за краткото време да се опитаме да пазим агресивно в защита, колкото и да ни е трудно. Трябва да го направим това, топката по-малко да слиза долу, защото нямаме високи хора, които да се противопоставят, да не получаваме лесни кошове. Също ще искам да спираме транзицията в нападение по най-бързия начин.
Наистина женският баскетбол има нужда от подкрепа, търпение и много работа. Призовавам всички, които искат, да дойдат и да ни подкрепят на 9 ноември от 19:00 часа в „Арена Самоков“. Ще направим всичко възможно да зарадваме публиката, да се опитаме да победим Финландия и да опитаме да покажем добър баскетбол.
Определено ни липсва височина, трябва ни селекция още от малки. Другото, което забелязвам е, че ние се опитваме да ги правим играчи след 16, 17 или 18 години, което е много късно. Трябва още на 14 да се опитваме да подаваме обучени играчи към националните отбори, които после само да се усъвършенстват. Там изоставаме, както и физически.
В България всички клубове трябва да разберем, че от малки трябва да започнем да ги тренираме физически. Не е, както беше едно време. Сега бързината преобладава, скоростта. Почти няма постепенно нападение, всичко е транзиция и е много трудно, когато не сме подготвени и нямаме тези тела, с които да се противопоставим.
Естествено, че нивото на първенството пречи. Първото нещо е финансирането. Ние нямаме такива условия, създадени, за да работим, както трябва. Виждам как беше в Стара Загора и колко трудно е било, защото там има една зала за мъжка и женска част. Също виждам и в София какви трудности имат треньорите. Финансирането наистина е от голямо значение. Трябва да започнем да работим и по-правилно още от подрастващите.
От месец, месец и половина събирам деца в София. Не е толкова лесно, но не е и толкова трудно. Има много запалени родители – такива, които искат страшно много децата им да тренират. Трябва да се опитаме да създадем по-добри условия. Не всеки клуб обаче може да си го позволи.