“Една творба нe дава отговори, а поставя въпроси;
и същинското ѝ значение е в напрежението между противоречащите си отговори.”
Ленард Бърнстайн
Изложбата „Като шепот“, която ще бъде открита на 12 март в СГХГ, представя селекция от 11 артисти от 9 държави, чиято артистична практика можем да определим като „поетично политическа“. Водещото за тази практика е, че търси поетиката в трудната реалност и се интересува от състоянието на духа в политическата сфера. Вместо дидактика, това изкуство предлага преживяване и иска да създаде у зрителя чувство, а не рационална забележка, защото вярва, че именно чрез преживяване хората могат да се свържат както помежду си, така и с даден казус. То разглежда темите не като „наблюдение отвън“, а като „действие отвътре“. Така се отнася към остри политически въпроси, позволявайки по-фино и „плавно“ отношение към зрителя. Същевременно има критично отношение към тематиката и изразява позицията на художника към нея.
Експозицията представя творби на пионери в подхода на поетично политическо изкуство като Бас Ян Адер (Нидерлания) и Етел Аднан (Ливан) и на съвременни художници, които работят активно в тази посока: Ела Литвиц (Израел), Петрит Халилай (Косово), Ариел Райман (Южна Африка), Шейла Камерич (Босна и Херцеговина), Натали Чеш (Германия), Давид Хорвиц (САЩ) и Дритон Селмани (Косово), заедно с българските имена в селекцията: Правдолюб Иванов и Боряна Венциславова. Избраните творби включват акварели, принтове, обекти, инсталации, видео и звук.
Заглавието е заимствано от песента на Трейси Чапман – TaIkin’ Bout a Revolution (Говорейки за революция), в която тя пее: „Не знаеш ли, че те говорят за революция, която звучи (като шепот)“. По времето, когато пише песента, тя е на 16 години и в едно интервю казва: „Революцията ще се случи по един или друг начин. Аз се надявам на бавна, постепенна промяна към по-голяма справедливост. Насилието винаги е губещо за всички страни! Ако строгите икономии и расовото разделение продължат, ако се допусне да продължат нивата на бедност в световен мащаб, ще има разплата. Трябва да се вслушаме в шепота“.
Вземаме метафората на шепота, за да предадем нашето послание, че ако изкуството има призванието да говори по важни въпроси по начин, който изразява усещането на автора за несправедливост, то в тази изложба художниците го правят не с „мегафон“, а с метафора. Във време на какофоничен шум ние искаме да се вслушаме в шепота. Да предложим на зрителя да види „отвъд видимото“, да разкажем по нов начин наратива, да създадем емоция и да дадем надежда (за така необходимата промяна).
Куратори на проекта са Галина Димитрова-Димова и Ариел Райхман.
Откриване: 12 март, вторник, 18:00 ч.