С подкрепата си за кандидатурата на Десислава Атанасова като конституционен съдия Продължаваме промяната и Демократична България прекрачиха в политическото небитие, занулиха се, самоизтриха окончателно своето бъдеще. Единствената грижа пред тези политически проекти сега е единствено къде да бъдат погребани, какъв паметник да бъде сложен върху спомените за тях и с каква епитафия достойно да се увековечи дейността им. Играта свърши. Нееднократно тези партии унижаваха своите избиратели. На парламентарните избори листите бяха нагласени по договорките и кефа на партийните началници, а знакови граждански фигури бяха елиминирани. На кметските избори в големите градове бяха спуснати угодни на политическите фелдфебели кандидати, които разединиха електората и отблъснаха естествени гласоподаватели за ПП-ДБ. В резултат – в София се треперИ до последния момент, а бяха избрани общински съветници колкото да се мятат като хванато в капан животно в един блокиран местен парламент. Един път дърпаш ластика, втори път дърпаш, трети път – удържа. И накрая все някога се къса ластикът на доверието. За пореден път либерално-демократичните формации не обясниха предварително на своите поддръжници защо правят нещо толкова срамно. За пореден път надценица тежестта на посланията – търпим Борисов и Пеевски, за да не дойдат Радев и русофилите. Изключително удобно. Но вече не достатъчно. Настъпи моментът на скъсването на ластика. Някои от нас са го преживявали и в личния си живот. Имаш партньор, който не ти допада. Търпиш, търпиш и един момент ти писне. И след като ти писне, нищо не може да възстанови уважението и обичта ти. Колкото и да обясняваш каква добра готвачка е еди-коя си или колко разбиращ и готив човек еди-кой си – на теб ти е писнало. И си приключил. Подкрепата на новата юридическа битност на Атанасова вкара в режим на писване не просто гласували, поддръжници, симпатизанти, то отчупва едри парчета от ядрата на тези партии. Всеки, който се е надявал, че сглобката се движи от идеалистически подбуди прогледна – гонят собствените си интереси. Проблемът е не толкова в политическата сделка, а в това че тя изтика на преден план най-яркият символ на администрацията на калинките при Борисов. Проблемът е не толкова, че ПП и ДБ са отстъпили, а че подписите на Кирил Петков, Христо Иванов и Атанас Атанасов стоят редом до Борисов и Пеевски. Преблемът е не толкова, че онези, дето щяха да набутват Борисов и Пеевски в затвора, са се подписали като равностойни партньори заедно с тях, а в съдържанието на текста, който утвърждава Атанасова като компетентен юрист и всъщност много готин човек. Най-недвусмислено го формулира вождът на ДСБ, борецът срещу статуквото, лидерът с визия, който прокуди не един и двама качествени хора от либералното със заклинанието, че водели партията му към ГЕРБ. Малко се получава крадецът, който вика дръжте крадеца. Мегарушителят на статуквото, баш генералът Атанас Атанасов, роди крилатат фраза: За всички има място под слънцето. Неговото място под слънцето е на следващ председател на парламента. И за да се сдобие с поста, за да утоли личното си его, смъртната заплаха за ГЕРБ, кошмарът на Борисов и Пеевски, безпроблемно слага подписа си под словата, венцехвалещи Десислава Атанасова. И това докара избирателите на коалицията ПП-ДБ до състояние на писване. Писна им. Докато те са принудени да преглъщат кръвосмешението с Борисов и Пеевски, всъщност се оказва, че лидерите, които ги водят, се грижат само за собствените си интереси и за собственото си място под слънцето. При това, под слънцето, ама на сянка. Кой председател на парламент, кой евродепутат. За всеки има място под слънцето. За едни да орат нивата на промяната под жарките слънчеви лъчи, за други – встрани от нивата, на сянка, да напътстват и направляват тези, дето орат, и да употребяват техните надежди и мечти за собствени цели. Голямата драма е, че след многото спасители, които се оказват търговци с хорските стремления към демокрация, след поредицата разочарования, още хора ще изгубят вяра, че нещо може да се промени, че може в управлението на държавата да има минимум доза почтеност. И на следващите избори отново избирателите ще бъдат виновни на ПП-ДБ, че не са ги разбрали. Защото все по-малко хора ще имат мотивация да участват в жалката пародия на българския политически живот. Който се заключава в намирането на място под слънцето. За едни хора. Другите да се оправят. А пък сглобката може да проучва трасето на Слави Трифонов – рязко спускане надолу и приземяване в миманса.
Ситуацията се оказа печеливша за Румен Радев. Днес президентът прати решението на парламента за новите конституционни съдии на самия Конституционен съд. Малко интересно се получава, защото може да се окаже, че новите двама избраници в Конституционния съд е теоритичено възможно да разглеждат законността на собственото си назначаване. В интерес на истината мотивите на Радев са изключително смислени и издържани. Нещо, което не му се случва често. Изключително точно президентът посочва ловкият финт на депутатите, които промениха закон и искат да заковат двамата нови за пълен деветгодишен мандат. Въпреки скорошното произнасяне на самия Конституционен съд, че двамата нови следва да изпълнят непълен мандат. Какво направиха нашите народни представители. Промениха скоростно закона, така че минат покрай становището на Конституционния съд. И нещо друго, абсолютно вярно има в мотивите на Радев. Двамата бяха избрани изключително скоропостижно, на практита без дебати, все едно членовете на Конституционния съд са нещо нЕ важно, не особено значително. Президентът призовава встъпването в длъжност да бъде отложено. Да видим докъде ще стигне безочието на договорилите си и дали новите ще се закълнат въпреки гражданските протести, въпреки протеста и на адвокатски колегии. Дали постът на подслънчевия Атанасов и личното му добруване ще се окажат по-важни от почтеността. Защото е ясно, че ако частта от сделката, свързана с Атанасова, не се изпълни, то и другата част, свързана с Атанасов, започва да виси заплашително. Не знам, ама като съпреживяваме раздразнителната реакция и на Пеевски, и на Борисов от днес, човек се умилява от височината на евроатлантизма. Единият изтипосан по Магнитски, другият беше другарче на Путин, ама на, сега Радев заплашвал евроатлантическото мнозинство. На което сакралната цел е Атанасова да бъде курдисана в Конституционния съд, а Атанасов да се кипри от най-високото място в парламента. Нищо не може да ни учуди. След като Пеевски влиза в ролята на морален стожер и започна да упреква инстуция, Президентството, че била пълна с много кеш, всичко е възможно, уважаеми зрители. След като Пеевски взе да преподава финансов морал, нищо вече не може да ни учуди. Ако въобще имаме интерес към чуденето. Защото ластикът се скъса. За пореден път. А на нас ни писна.
Това и още повече във вторник от 19.00 часа! Не пропускайте КОМЕНТАРЪТ в ефира на ТV1, YouTube TV1 България, Facebook TV1 България, както и на официалния ни уебсайт: https://tv1.bg
