Играли сме добро, али сме немали шансу
Играли сме добро, али сме немали шансу. Гледахте ли снощи Унгария-България. По-добре да не бяхте, защото беше резил. То и нашите момчета, най-доброто, гордостта на българския футбол, по-добре да не бяха излизали на терена. Пак щяхме да загубим с 3-0, но нямаше да берем толкова срам, а невинните ни дечица да навлизат в дебрите на някои лексикални особености на балканския манталитет, изразени в насосани ругатни и псувни. Важното е, че шефът на футболния съюз Боби Михайлов правеше компания на Виктор Орбан. Докато Вили Орбан ни мачкаше на терена, Виктор Орбан подкрепяше своите от страни. И ни мачкаше една страна, която не е била на световно от 1986-а. Не е Бразилия, не е Англия, не е Германия, даже Сърбия не е. Наистина е трудно да си обясним логично как свикнахме с тази посредственост. Като стъпиш в блато потъваш не отведнъж, бавно и неусетно блатото те пленява и краката ти потъват все по-надълбоко. Като ти дойде до шията, тогава осъзнаваш необратимостта на потъването. Отдавна ни е дошло до шията, даже вече ни е над главата и ние си траем и някак свикнахме със зловонната миризма на застояло. Бихме в приятелски мач Кипър, натрихме в официален мач носовете на северномакедонците и решихме, че сме велики. Един друг шеф на футболния съюз Георги Иванов-Гонзо не спира да мрънка колко много чужденци играят в нашите професионални отбори и не остава пространство за младите български футболисти. Забележително е, че именно футболният съюз определя правилата, той е предоставил възможност да картотекираш съответния брой чужденци и сега реве като Тити Папазов срещу същите тези правила. Власите се давят на края на Дунава, ние, българите, се давим още преди да почнем да плуваме. Няма да влизам в анализ на мача, всеки в България разбира от футбол, поради което не бих искал да ви отегчавам с поредните прозрения за нерадостното нашенско дередже на тази иначе велика игра. То обаче е показателно за всичко, което става в държавата ни, за отношението ни към неща, които пряко определят нашето щастие и бъдеще, или не толкова пряко. И не е толкова до личности – до футболисти, до началници, до изпълнители. Надежда няма, не се задава нищо, което да ти стопли сърцето и вместо да си мислиш немали сме шансу, да си кажеш – тази вечер не беше добре, но имаме шанс, имаме потенциал. Абсолютно правилно е заключението, че каквато ни държавата, такъв ни и футболът. И обратно е вярно. Какъвто ни е футболът, такава ни е държавата. Имам приятели, чиито деца тренират. И те ми разказват, че системата е много проста и незаобиколима – плащаш на треньора, детето играе. Не плащаш, седиш на пейката. Това удушава конкуренцията, надпреварата, изтласкването нагоре на по-добрия и по-способния. Невръстните деца още преди да са стартирали реални кариера се приучават, че така е в България. И така е навсякъде – в образованието, в медиите, в здравеопазването, в държавната администрация. И сега ще чуем стандартните обяснения – колко силен отбор са унгарците, колко ги подкрепя държавата, как просто с такива футболисти разполагаме. За поколението на Стоичков, Балъков и компания няма какво да говорим – трябва да им благодарим за полуфинала от 1994-а и да ги боготворим. Тези след тях не постигнаха такива успехи, но имаше играчи като Бербатов, Стилиян Петров, Мартин Петров, които играеха в Англия и Германия. Не просто играеха, бяха звезди и лидери. След тях – черна дупка. Но няма да чуете дори и намек за самокритика и самообвинения от ръководните личности, които задават правилата и диктуват логиката на развитие. Само жалки сополиви обяснения и отвреме-навреме някое изпълнение на чалга хит по време на стандартен началнически запой. И проблемът е, че свикнахме да падаме, да ни думка който ни завари. Но пък открихме изключителната радост да се самоизтъкваме като направим равен с Гибралтар например. Безнадеждна работа, адаптирахме се към блатото и измъкване няма.
Това и още повече от вторник до петък в 19.00 часа! Не пропускайте КОМЕНТАРЪТ в ефира на ТV1, YouTube TV1 България, Facebook TV1 България, както и на официалния ни уебсайт: https://tv1.bg
Г-н МАРИО ГАВРИЛОВ!
Всики път когато го гледам/слушам изпитвам удовлетворение и възторг! Гражданската му позицията,
смелост, прекрасен провоговор на !ИСТИНСКИ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК!, нещо за съжаление толкова рядко дори за (а може би точно в) журналистическата “гилдия”. Езикът му, интонацията и естествеността му са подкупващи! Браво и шапó, г-н Гаврилов! До скоро ми беше неизвестен, съжелявам за пропуснатото време.
Да е жив и здрав!
Сега за TV 1 – оказа се, че почти всички публицистични предавания, които според мен са стойностни и ВАЖНИ за развитието на този толкова объркан нарад и неговата съответно объркана държава се излъчват по тази телевизия и нейните канали! Благодарност и хвала! Вие сте спасителен пояс!
Желая на всички свързани позитивно с вас здраве и радостни успехи!
ваш почитател
Огнен