Следите ли преговорите за съставяне на правителство, следите ли? Тръпнете ли? И да тръпнете и да не тръпнете, и да следите и да не следите, все тая. Това, което виждате публично, срещите на дамския публичен екип с разни политици, всъщност с ДПС и Има такъв народ, е една феерична бутафория. Колкото да има какво да приказват журналистите и какво да предъвква изкушената от политика публика. А както видяхме на последните избори за политическия театър се продават все по-малко билети. Всъщност, реалните, истинските преговори се водят на тайно, прохладно място в летните жеги. Както се е случвало и преди, Бойко Борисов проводи три дами от ГЕРБ да се потят пред колеги от парламента, а той си хортува нейде самостоятелно с Пеевски и злите езици разправят, че напрежението между тях се е покачило и се стигнало до размяна на остри реплики. Може да нямате особено високо мнение за интелектуалните качества и за начетеността на Бойко Борисов, и аз нямам, но той има изключително силни инстинкти за самосъхранение и за извличане на полза. Той може да няма блестящо образование, но не е глупав и притежава крайно развити рефлекси за оцеляване. На Борисов му е пределно ясно, че в този свят няма приятелство и няма безусловна привързаност, а всичко се дефинира и крепи на интереса. И че интересите на Пеевски в един момент може да се обърнат и Борисов да се окаже от губещата страна. Както се случва при богомолките. Употребяваш и изхвърляш. Затова не е проста работа да се намери баланс на интересите с такова всеядно политическо и бизнес-животно като Пеевски. Но в края на краищата ще стигнат до разбирателство. Защото важни са конюнктурните интереси, а в момента има съвпадение между Борисов и Пеевски. Ще има, в края на краищата, и разбирателство със Слави Трифонов и Има такъв народ. Ето, днес емисарите на Слави се появиха на среща с преговорния екип на ГЕРБ, след което запазиха енигматично мълчание. Така се прави при търговски преговори, в които искаш да си вдигнеш цената. Мълчиш, опъваш нервите на насрещната страна, намекваш недостъпност, за да вдигнеш мизата. Но бъдете спокойни, правителство ще има. То ще бъде трасирано от човеколюбивите усилия на най-правоверните евроатлантици – Борисов и Пеевски. Както точно ще изглежда – въпрос на пълненето на министерските квадратчета с конкретни индивидуалности. Ясно е, че контролът върху съдебната власт и регулаторите остава при Пеевски, а най-престижните позиции като външните работи и разбира се, премиерската позиция, са за ГЕРБ. Ще има запазена квота и за ИТН. Всички ще са доволни от това експертно правителство. Сал от Демократична България и Продължаваме промяната ще подсмърчат и ще се сополивят отстрани, като дето, което гледа отстрани и не го пускат в махленското мачле. Защото батковците взимат дребосъците само за вратари и то колкото да попълниш бройката, ако няма друг. Голямо покаяние падна последните дни в тази част от политическото пространство. Христо Иванов даде поредица от интервюта, като преди това даде и оставка, Радан Кънев получи криле след осигуряването му за няколко години в Брюксел, Иво Мирчев също призна грешки и призова за смирение към хората, които критикуваха Демократична България. Сал генерал Атанасов остана да стърчи като незаобиколим фактор в обрушването на модела Борисов-Пеевски. Като гранитен исполин. Като носеща колона, като трегер на покрива, като вятър, който помита всичко по пътя си. Генерал Атанасов се подложи на върховна саможертва и хазартен риск, като оповести, че ще иска вот на доверие от съпартийците си. И наистина го поиска с риск за поста си. Риск, риск, колко да е риск. Сложи жертвено политическото си бъдеще пред един доста свит орган, в който влизат доста близки негови хора, някои от тях издигнати лично от него. Със същия успех можеше да попита и секретарката си. Която беше и кандидат-депутат. Защото, както каза гранатата Атанасов, хвърлена безпощадно връз ненавистния модел Борисов-Пеевски, за всички има място под слънцето. Ако имате някакво очакване за прелом, за коренен обрат, за вслушване в гласа на избирателя – забравете. Всички тези визионери се разприказваха след изборите. Битието на Радан Кънев е осигурено и тогава въздаде гръмовна справедливост. Защо всички си мълчаха преди това? Защо онези, които предупреждаваха и изрязаваха недоволство от посоката на политиците, които поеха капитала от протестите 2020-а и следваше да отсекат от корен дървото на корупцията и изнасилването на държавата, бяха поругавани като гербаджии, предатели и какво ли още не? Не е ли ясно, че избирателите не одобряват за лидер Атанасов и че с него ДСБ като партия върви устремно към очакваната драматична гибел на БСП, досъсипана от упорството на Корнелия Нинова? Явно не. Истината е, че електоралните симпатии към ПП – ДБ изстинаха, защото гражданите се убедиха, че те не са алтернатива на ГЕРБ и ДПС. Защото създаваха впечатлението, че вместо да се борят, да се бият, образно казано, за каузи, те се отдадоха на личното си политическо, финансово и кариерно добруване. А действително комуникацията им беше на подчиталищно, предаматьорско равнище. И сега говорят за реванш. Спрямо кого, с какви сили, когато стремглаво са се спуснали по пистата на политическото небитие. Вчера в демокрацията ми гостува предводителят на новите политически звезди, които знаят тайната формула за възкресяване на българската сила и мощ – Николай Марков от Величие. Който пожела да бъде титулуван с благородническа титла. Аз самият бях нападан, охулван, само че вместо да се притеснявам чак ми стана забавно. Понеже съм от доста време в този бизнес съм виждал възкачването на не един и двама месии и познавам всеотдайната поклонническа вяра на техните последователи. От Величие са жалка работа в сравнение с възможностите на някои техни предшественици – Сидеров, Каракачанов, Симеонов и други видни харамии, хайдути, поборници и не знам още какви. И ето сега Ивелин Михайлов обеща да разкрие паричните тайни на конкурентите си от Възраждане и да ни светне откъде се финансират. Да си помисли човек, че Николай Марков и Костадин Костадинов се подписват в една и съща ведомост, че да има достъп Михайлов до такава информация. Не чух нищо конкретно от помпозните словоизлияния на Марков, които могат да хванат единствено само хората с ясен собствен интерес от тази партия или със световъзприятие доведено до безпомощност от мозъчно възпаление. Само едно нещо да отбележа в неопределената като смисъл словоблудство на Величие – Марков отказа да отговори от чия страна на фронтовата линия би държал пушката, ако Русия нападне вражеската за нея България. Така са достойните български офицери, величества, височества и не знам още какво. А що се отнася до непостижимата мощ на славната Путинова Русия, тези дни освен на бойното поле, получихме ярка илюстрация и на спортното поле. Ако не знаете, тези дни се провеждат игрите на БРИКС. Държавите, които ще променят световния ред, вече реално променят световния спорт. Това състезание е замислено като конкурент на Олимпиадата, до която руснаците не са допуснати. Така навремето социалистическите страни не отидоха на Олимпиадата в Лос Анжелис, а капиталистическите не участваха на Олимпиадата в Москва. И рупорът на световния просперитет, недостижимият пример за демократичността в медиите, агенция ТАСС, бълва материал след материал за напрегнатите спортни битки на игрите на БРИКС. Много повече на брой материали, в пъти повече от успоредно развиващото се европейско по футбол. По спортните полета в Русия напрежението е непоносимо, а конкуренцията неописуема. В доста дисциплини има по един, максимум двама спортисти. Руснаци обитават почетната стълбичка за награждаване еднолично. Просто защото няма други участници. Ето ви реализирани бляновете на родните патриоти с проруски уклон. Ето ви го руский мир.
Толкова е умилително, че приключвам и ви пожелавам една спокойна и мирна вечер.
Това и още повече във вторник от 19.00 часа! Не пропускайте КОМЕНТАРЪТ в ефира на ТV1, YouTube TV1 България, Facebook TV1 България, както и на официалния ни уебсайт: https://tv1.bg
