Ние, българите, често отправяме изпълнен с надежда взор навън, гледаме отвъд границите на нашата територия, на нашето съществуване. Така дошли нашите славянски братя и ни отървали от турското робство, макар че войниците тази освободителна армия са били бая повече роби от освобождаваната рая. Войниците в руската имперска армия са били крепостни селяни и са предоставяни за военна служба за 30 годишен срок като стока от своите помешчици. След това през Втората световна война славната Червена армия пак пресича героично Дунава и ни избавя от родния монархо-фашизъм. Историците не са особено категорични доколко понятието фашизъм е съотносимо към българската действителност по това време, както не е много ясно откъде се взеха толкова много партизани и антифашисти, чиито брой след 9-ти септември 44-а се оказва радикално по-голям от този преди тази историческа дата. В пъти. Но войниците с петолъчки ни избавят от фашизма. Вярно сега, малко ни поошушкват, не малко, а бая, правят някой и друг зулум, пресушават някой и друг вагон с метилов алкохол, та дават свидни жертви на родна земя, но ни даряват свободата и проправят пътя към зрелия социализъм. Той, социализмът, до зрял не стигна, така и си остана зелен-зелен, преди да се спомине много преди достигането на човеколюбивите си цели. Именно в периода на изграждане на това висше човешко общество, което беше стъпка към още по-висше – хармоничният комунизъм, се употребяваше един леко чувствителен термин – когато ставаше въпрос за износ имаше стоки, които заминаваха към така нареченото първо направление – Съветският съюз и другите социалистически страни. Те не бяха толкова качествени, всичко минаваше, понеже недостигът беше повсеместен. По второ направление обаче, към страните от загниващия западен капитализъм, отиваше най-добрата и най-качествената стока. Защото загниващият капитализъм имаше изисквания и плащаше с драгоценни долари, марки или друг вид западни пари. Които никак, ама никак не миришеха на загнило. Напротив. Та и нашата свобода и други национални достижения често идват отвън, като внос, по второ направление. Да оставим историческите събития на миналото и да погледнем настоящето. Не сме се променили или пък поучили особено. Вижте! Насочихме влажен взор към гръцката граница и Кулата, защото очаквахме от там да се прибере Васил Божков – Черепа. Той, видите ли, стимулиран от разклащането на Гешев, щял да разкрие унищожителни подробности за рушветите, които е давал, и да дискредитира дълбоко и завинаги Бойко Борисов. Не стана! След това чакахме гласуваният за отстраняване, но все още на поста си Иван Гешев да разкрие в Европарламента в Брюксел невероятни подробности за невероятни дела и да се случат невероятни разкрития по дълбоко пазени в тайна досега невероятни досъдебни производства. Заредихме се с трепетно очакване и… нищо. Единственото невероятно, което се случи в Страсбург, е разкритието колко наивни са били тези очаквания. Как въобще може да ни хрумне, че който и да е от гореизброените ще се докосне от понятия като чест, морал, принципи, добруване на обществото? Тези хора се вълнуват само от числа и от власт. Ето, вижте как Божков беше свален от списъка с издирвани от Интерпол. По същият начин стои и казусът с Гешев. Човекът разполага с определена информация. Насрещната страна знае, че той разполага с тази информация. При срещане на интересите се сключва сделка. Гешев цитира Киплинг, говори за България, за национални идеали и какви ли не възвишени неща, които в неговата уста звучат доста дивашки.
Това и още повече от вторник до петък в 19.07 часа! Не пропускайте КОМЕНТАРЪТ в ефира на ТV1, YouTube TV1 България, Facebook TV1 България, както и на официалния ни уебсайт: https://tv1.bg
