На последните президентски избори бях подложен на активен натиск и остракиране от близки и приятели. Запънах се, отказах се да гласувам, категорично не бях съгласен да дам гласа си на балотажа ни за достойния ни настоящ президент, ни за кандидата на Бойко Борисов. Имах си своите съображения и това си е. Направиха ме на нищо. Ма как така няма да подкрепиш генерал Радев, ма вдигнатия юмрук, ма битката с Бойко Борисов, ма гледай как Гешев нахлу с едни брадати момчета в работното му място, ма ти саботираш реформите, европейското бъдеще на децата си, безсрамник. Общо взето такива неща ми се говориха директно, право в очите. Но не гласувах на балотажа. Няколко месеца по-късно един от най-близките ми хора, който същевременно беше и активен мой хулител, ми призна: Братче, иде ми да си отрежа ръката. Как можах да гласувам за Радев. Пък моята ръка, ей, на, си е на мястото и нямам никакви агресивни намерения спрямо нея. И това, което съм мислел за Радев, го мисля и сега. Но тогава ме разпънаха. Както усещате, искам малко да поразсъждаваме около издигнатата от “Продължаваме промяната” и “Демократична България” кандидатура на Васил Терзиев за кмет на София. Защото смятам, че оценките, клетвите, заклинанията относно електоралната зрялост на всеки гражданин следва да се формулират в края на мандата на съответния политик или партия, а не преди неговото избиране. За последните десетилетия захаросани истории и неприятни изненади, след които филмът завършва по един горчив начин, в България имаше предостатъчно. На първите демократични избори преди повече от 30 години имах много сериозни логистични проблеми да упражня свещеното си право на глас. Направих всичко възможно, костваше ми доста сериозни лични затруднения, но гласувах. Впоследствие водачът на листата, за когото си строших краката се оказа свързан с Държавна сигурност, доносник от най-омразния ми вид. Бях омерзен, почувствах се предаден. Милиони българи са се чувствали по подобен начин през годините на фалшивата, квази, подарената ни демокрация. Така ни поднесоха като подарък царя, който преди да стане първият европейски монарх премиер в парламентарна република, беше пробутван на публиката като полиглот, много влиятелен, богат, демек няма да краде и още сюжети, подходящи за детски приказки за успиване. И ни успаха. Бойко Борисов ни се представяше като Батман, който ще съкруши лошите, доброто ченге, което ще установи ред, порядък и законност. Борецът за справедливост, дето ще постави на място БСП-тата, ДПС-тата и кой ли не. По това време обществото беше разтърсено от безочливите заменки на гори срещу апетитни терени на морския бряг. Всеки политически герой идва с някаква легенда, с розов роман, който го представя като излъсканите лачени обувки – видът е ясен, съдържанието обаче е скрито за широката публика. Тези от нас, които имат дори елементарен зачатък на критично мислене, отдавна би следвало да се отнасят с подозрение към всеки сладникав сюжет, който им се поднася.
Това и още повече от вторник до петък в 19.07 часа! Не пропускайте КОМЕНТАРЪТ в ефира на ТV1, YouTube TV1 България, Facebook TV1 България, както и на официалния ни уебсайт: https://tv1.bg
