И така България вече е с ново правителство. Служебно. Днес служебните министри се заклеха и се настаниха на новите си работни места. По дефиниция такъв вид Министерски съвет има една-единствена основна задача – да гарантира и проведе почтени избори. И кабинетът Главчев това и ще направи – такива избори ще проведе, че ум ще ни зайде. Погледнете състава на правителството – най-спорният министър, Калнн Стоянов, преля от редовното в служебното правителство. Самият факт, че има публично огласени съмнения относно неговата непорочност събужда морални опасения. Когато има морални опасения относно честността на вота, най-етичният изход беше Стоянов да не бъде вътрешен министър. Тежки квалификации отправи днес към него и президентът Румен Радев.
Боли го Радев, че не той ще управлява.Много го боли. Няколко пъти подчерта, че не носи отговорност за това правителство. Само стана ясно, че не би назначил Калин Стоянов като вътрешен министър. Но пък подписа указа. Защото действително отговорност на Главчев е да предложи министри, но освен на думи Радем можеше да реагира и с действия. Пределно ясно е, че формално Главчев е предложил министри, но ги е съгласувал с Бойко Борисов, пък той ги е координирал с Делян Пеевски. Вън от съмнение може да се усети мъдрата феноменална ръка в омесването на тестото на кабинета Главчев. И действително там найде в сенките, които крият бизнес и политическата дружба между Борисов и Пеевски се спотайва реалната отговорност за действията и състава на това правителство. Другите, които имат пряко участие в процесите, които се развиват, са доскорошните партньори от Продължаваме промяната – Демократична България. Защото те дадоха възможност на дуета ГЕРБ-ДПС да поукрепне, да си възвърне увереността и да излезе с нови сили на терена. Днес от двете партии се оплакаха, че Главчев въобще не ги е потърсил. Горките. Още в началото на дослука с ГЕРБ ви казах, че Борисов ще ги употреби и след това ще ги изхвърли. Като мръсната вода в легена след ръчно пране. Така се и случи. И отведнъж в прогресивната част на сглобената некоалиция прогледнаха. И разбраха, че са ги засили яко по пързалката. С начална скорост 200. Включително и със случая с главния секретар на МВР Живко Коцев.
Прав е лидерът на ДСБ и разбираемо е огорчението му от подмолните действия. Да, абсолютно сигурно е, че казусът с митниците и с Живко Коцев ще бъде средоточие на предизборната борба и гнездо на безразборен огън срещу ПП и ДБ. Само че Атанасов пропуска да спомене някои съществени подробности. Също морални, но пак съществени с оглед на дефиницията за почтеност. Живко Коцев е негово лично предложение, както призна самият Атанасов. Но сега политикът отказва да коментира съдържанието на разпространените снимки. Само спомена, че може да се очаква подобни фотографии с участието на Калин Стоянов. Атанасов отказва да направи анализ на изображенията, а за всеки непредубен човек е кристално ясно, че има проблем, сериозен проблем. Главен секретар на МВР е все пак, би трябвало да знае с кого си прекарва свободното време. Всъщност, шумът около предполагаемия контрабанден канал разкрива жестоките взаимовръзки между организирана престъпност и държава. Ако се вгледаме малко по-микроскопски в тази симбиоза е невъзможно да се установи къде свършва престъпността и откъде започва държавата. Защото генерираните приходи от незаконна дейност, и не само тази, генерират приходи и за политическата власт. Независимо кой я олицетворява. Така е било, и така ще бъде. Част от пая се отклонява към онези, които гарантират слепотата на държавните и специалните служби. Те предлагат и моделират тези служби. Големият грях на ПП и ДБ е, че се опитаха да влязат в ролята на ДПС на разпределител на власт, на лична консумация на власт. И бяха непочтени към тези, които бяха увлечени от идеята за реформи, за поевропейчване на българската обществена действителност. И приключват така, както приключват. Но отзад непотребни стават и стремленията на техните последователи. Защото те имат идеални цели и представи, за политиците, които ги поведоха, не е толкова сигурно, ама хич не е сигурно дали са действали от принципни, идеалистични подбуди. Вярно е, че голяма част от българските граждани очевидно одобряват обществения договор, който предвижда тотална разпасаност, възможност за корупция, оптимални условия за наглите и брутално газещите закона и правилата. Но също така е вярно, че онези, които искат нещо различни, са застанали зад политици, които са или неумели, или лицемерни, или и едното и другото. И кой да увлече множеството след идеята, че може и иначе, че политиката не е само инструмент за лично добруване? Около парламентарните избори, в предизборната кампания лидерите на ПП и ДБ се бяха курдисали сред ставо овце в онова знаменателно послание, което целеше да ги покаже като хора от народа. Никак не ща да обиждам техните избиратели, но сред тях радикалните групи, които са се отдали на маниакално идолопоклонничество към лидерите на тези партии са най-чуваеми и разкараха обективните и аналитичните хора. Така както техните идоли разкараха политиците, които задаваха въпроси в собствените им партии. И ето го резултатът. Гледам сега в някои прогресивни реформисти гласят вътрешни избори. За европейските избори. Сиреч по демократичен път да бъдат излъчени пратениците им в Брюксел. Късно, много късно. Когато каруцата се заспуска стремглаво по склона, не мога да подпреш само едното колело с камък. Не помага. За европейските добре, а за по-важните парламентарни? Или там так ще има договаряне и баланс между лидерискети елити? Ако наистина мислят за своите партии и за своите избиратели, лидерите на партиите в коалицията ПП-ДБ ще направят честен анализ и ще признаят грешките си и .. ще се оттеглят. За да дадат шанс на някой друг. Без шанс е ясно какво ще стане. Иначе, да, прави са да реагират срещу кабинета. Вижте например, че съдебните дела ще се движат от заместник на главния прокурор Сарафов. И е ясно, че ще се случи такова доизкусуряване на предстоящия вот, че Борисов и Пеевски да се снабдят със сговорчива патерица в парламента, да си направят съответното вече редовно правителство и да си рахитстват. Та за финал да се върнем на пасторалната, умилителна картина, сътворена от ПР-ския гений на ПП и ДБ. Дори и съставено от овце, едно стадо може да бъде водено от лъвове. Които водят битки, дори и при риск за собственото им оцеляване. А не от лукави лисици.
Това и още повече във вторник от 19.00 часа! Не пропускайте КОМЕНТАРЪТ в ефира на ТV1, YouTube TV1 България, Facebook TV1 България, както и на официалния ни уебсайт: https://tv1.bg
