АБСУРДНОСТ
Живеем в абсурдно-парадоксални времена, уважаеми зрители. Сюжетът като че ли е излязъл изпод перото я на Бекет, я на Кафка, я на на някой друг майстор на представянето на света около нас като деформирано изображение в криво огледало. Днес започнаха най-важните избори в света, които дефинират живота на милиони по света, чертаят бъдещето на населението на нашата планета. Вотът на гласоподовател, например в Чикаго или Индианаполис, се отразява върху битието на хора, които нямат нищо общо с плащането на данъци в САЩ – от София до Кейптаун. Та казвам, че започна гласуването на американците, защото е сигурно, че ще има скандали и препирни и не е съвсем сигурно кога окончателно ще узнаем кой ще обитава Белия дом в следващия президентски мандат. Освен това поради особеностите на американския начин на избиране на президент гласуването започна преди днешния ден и ще се проточи доста дълго, докато затворят всички секции. Няма да ни липсват емоции в следващите дни и седмици. Но за друго ми е думата. За качеството на кандидатите, за нивото на лидерите, които излъчва най-богатата, най-мощната страна на света, локомотивът на демократичната и свободна част от човешката популация. Погледнете докъде се е докарала великата американска нация – съдбата й зависи от Доналд Тръмп и Камала Харис. От едната страна отчайващ популист, който има проблеми с правораздавателната система, с доста странни политически и икономически идеи, от другата страна – принудителна смяна в последния момент, тъй като действащия титулярен играч Байдън се оказва тежко контузен по спортната терминология. И толкова време отне на неговата партия да асимилира очевидното – че кандидатът по дефиниция не става. И един безнадежден кандидат беше сменен с кандидат, който как да го кажа, не е крайно вдъхновяващ. Действащ президент, чието място за следващите избори е резервирано, се отказа сам. И американците са изправени пред избор на по-малкото зло от две не особено издържани кандидатури. В момент, когато светът е изправен пред върховно изпитание, исторически момент, в който нещата си или-или. Докъде се е докарала американската нация? Тръмп или Харис.
Още откакто ми попадна немският философ Хегел, съм привърженик на диалектиката. Нещата не се случват или не съществуват просто сами по себе си. Във всичко има теза и антитеза. Винаги има противопоставяне. Винаги има логика в развитието, за да се стигне до определен етап. След като САЩ се докараха да ги управлява Тръмп и сега отново да се бори за президент, значи има защо. След като Европа се докара дотам, че начело й в момента е Орбан, значи дотам се е докарала. Представител на нация, която 1956-а година е избушена от Червената армия. И ние не сме по-назад. След като толково години ни управляваше Бойко Борисов, значи сме си го заслужили. След като Борисов и Пеевски се чувстват свободни да гребат с две ръце от държавната копаня и да се водят баш евроатлантици, значи това представляваме. Ние. Това е логиката и диалектиката. Всички тези не са спуснали върху ни като неочаквано природно явление.
Не утихват страстите и около българските избори, като се предусеща напънът да се конструира правителство. Бившата шефка на митничарите Петя Банкова разказала, че чула, подучула, имала усещане, че Асен Василев получавал рушвети от контрабанда. И ето, най-големият апаш лъсна. И много удобно, уж поверителните документи от прокурорска преписка бяха придобити от подходящи медии. Няколко странни неща. В други случаи вместо да се занимава с даден казус по същество, прокуратурата се фокусира в дълбаенето как е добита дадена информация. Спомнете си шкафчетата на Бойко Борисов. Сега този въпрос не я вълнува, въпреки че е крайно притеснително появата в публичното пространство на копия от документи от разпит на свидетел по висящо досъдебно производство. След това, в случая Банкова само се догажда, тя не е непосредствен свидетел. Айде сега да ни светне, че когато Васил Божков разказваеш от първо лице единствено число как е пренасял бали с пари и ги е предавал на официални държавни лица, това беше несъществена информация за прокуратурата на Пеевски. Просто изнудването към Продължаваме промяната – Демократична България да станат по-сговорчиви за съставянето на кабинет е очеизвадна. Мутрите така възприемат процедурата по убеждаване – бой и страх. Бия те, обичай ме.
Вчера Бойко Борисов направи едно изключително забавно изказване. Страхотен е. Вижте, за да усетите и вие визионерския размах на лидера на ГЕРБ.
Невероятно. Колко пък да се е покачила избирателната активност? Дали ръстът не се дължи на купения и принудителен вот? Каква бляскава победа? ГЕРБ е съвсем близо до минимума от депутати, които вкарва. И ако не беше изпадането на Величие, Борисов щеше да е отбелязал антирекорд.
И отведнъж всички станаха страшни фенове на честните избори. Па се тотвят сезирания, па поправки на Избирателния кодекс. Дори и ДПС на Доган, което скоро може да не е ДПС, прогледна. А може да не е ДПС, защото битката за търговската марка продължава. Да, за търговската марка, не за името на партията. Защото и за ДПС-Доган, и за ДПС-Пеевски политиката е най-паче бизнес, алъш-вериш, оказионна продажба. Интересите са изменчиви, приятелите стават врагове, когато има конфликт на интереси край парсата.
Изключителен водевил. Драги загрижени за правовия ред политици от ДПС, че само преди някакви си месеци Пеевски беше феномен. Тогава повдигнатите от вас теми бяха без значение. А дали почетният председател не е облажил покрай Пеевски? Или и това да го оставим на парламентарни комисии да го разнищят?
До своеобразен катарзис достигна и крепителят на дясното, страшилището за Борисов и Пеевски, рушителят на статуквото. Да, той самият, генералът Атанас Атанасов. Стигна той до акъла, че било грешка със служебното правителство в Конституцията. Ама когато юристи им обясняваха преди това, че влизат в капат, баби-ДСБ и стринки -ПП ги разчекваха и ги анатемосваха като рушители на демокрацията и пазители на статуквото. И тогава защо влизаха въобще в сглобката, след като единствената им реална стъпка в реформата, а именно конструирането на служебно правителство, се оказва грешка. Обичайно когато се допусне грешка, някой поема последствията. Кой ще плати сега политическата цена за тази грешка, която уби устрема на протеста и загуби години, и години, и години на България? Защо беше всичко това? Не толкова отдавна Атанасов дефинира управленската си концепция с изградения от мъдрост афоризъм – За всеки има място под слънцето. Когато обаче стоиш прекалено дълго под слънцето, когато прекалено дълго си експониран на слънчевата топлина и светлина, има съществена риск да изгориш. Дето се вика – има риск да слънчасаш.
Това и още повече във вторник от 19.00 часа! Не пропускайте КОМЕНТАРЪТ в ефира на ТV1, YouTube TV1 България, Facebook TV1 България, както и на официалния ни уебсайт: https://tv1.bg
