А-А-а-а-а
Здравейте хиляди гласували и още повече хиляди негласували българи. Аз съм Марио Гаврилов и вота в неделя подновяваме изданията на Коментарът по ТВ1.
Как е как е? Доволни ли сте след гласуването в неделя? Какво ви казаха партийните лидери след вота? Нищо? Що за странна тишина.
Сигурен съм, че и на вас ще ви пробие тъпанчетата тази гробовна липса на звуци откъм политиците. Уж много се интересуват от мнението ни, уж разчитат знаците ни, пък ето ги – траят си като малко дете направило нещо нередно извън памперса. То и гласоподавателите нещо са попритихнали. Няма доволни и щастливи след тази висша проява на демокрацията – гласуването. Дори и партия Величие, която се сдоби по подобие на Пеевски със статута на феномен, нещо взе да го увърта откъм посока позиции спрямо Русия. Борисов и Пеевски и те не се възрадваха. За Борисов разбираемо, неговата партия е първа, но вкарва по-малко на брой депутати. Ама Пеевски защо се утишил? От всичките класически партии сал той може да отчете успешни избори за своята партия. Като млад и зелен репортер съм висял часове на ред до ранни зора първо пред НДК, където имаше пресцентър, след това пред и по партийни централи. А сега – тишина. Това пренебрежение на политиците към своите избиратели е само дребен детайл, останал след взривяването на българската политика като занятие в полза на обществото. Политиците разглеждат гласоподавателите като стадо овци, които биват ръчкани в посока, угодна на чобанина. Иначе ни продъниха ушите с призиви за гласуване. Отиваш да гласуваш, добре, не гласуваш, ти си предател, граждански-безотговорен, ау. Гласуваш не за когото трябва, пак си в грешка, не те е срам. Българските политици, особено в демократично-реформисткия сектор, не проумяха, че никой с нищо не им е длъжен, че ако някой не е разбрал, не е дооценил, не е припознал техните висостойностни идеи и намерения, виновни са самите те. Политиците носят отговорност за катастрофата с избирателната активност поне колкото избирателите. И слушам след изборите – колко тъп, колко глупав бил народът, такъв бил, онакъв бил. Как може да е толкова безпросветен? Това е внезапно разкритие, което политиците и техните най-върли фенове правят за относително кратко време. Преди изборите гражданите са ой, ой, след изборите – ай, ай, отведнъж се разкриват доста неприятни неща за гласоподавателите. Всъщност по-неграмотната част в тази релация е политическата класа. Няколко пъти съм обръщал внимание, че основният резерв за партиите са в негласуващите. Дори и в най-тънките книжлета по политически ПР пише, че основна цел на предизборните послания са колебаещите се. Повтарям, тези, които не са решили кого да подкрепят. Безсмислено е да хабиш ресурси за тези, които са твърдо против теб, а тези, които са ти сигурни са ти сигурни. Само трябва да им обърнеш внимание. Само че българската политика се фокусира основно върху твърдите ядра. Защото при тоталното отвращение от политиката, те се оказват решаващи. И същевременно най-шумни и най-агресивни. Въобще интересуващите се от политика и избори се оказват малцинство. Едва един от трети се е възползвал от възможността да посочи предпочитанията си на последните избори, един от трима. Политиците не се интересуват от избирателите, и избирателите не се интересуват от политиците. Ето, вижте го Кирил Петков, след една блестяща предизборна кампания на отрицанието скоро след края на изборния ден пусна във Фейсбук изчерпателното – Чухме ви! И коментарите под тази дълбокосъдържателна публикация в най-близката до избирателите платформа бяха изключени. Демек, чухме ви, вече няма какво да ви слушаме. Гениално! След като стари подводничари от Продължаваме промяната се потопиха дълбоко. Нито дума!
Виж, адмирации за Христо Иванов, тръгна си с достойнство. Още на следващия ден, след като оставката му е приета, ясно и без възможности за връщане освободи лидерското място в Да, България.
Единствено смущаваща е думата курбан. За какво жертвоприношение, за какъв курбан намеква Иванов? Два пъти се опитва да прави съдебна реформа в комбина с Борисов, първо с Реформаторския блок, след това с правителството Денков, два пъти очаква как Баце ще се самопростреля и ще си самопостеле килимчето към затворническата килия, ще се самооткажа от сърцевината на неговата власт и два пъти не става. Почтено, по европейски е да стане и да даде възможност на друг да опита. Както и направи. Важна е каузата, не вождовете. Големият проблем е, че огромна част от подкрепящите Продължаваме промяната-Демократична България смятат, че реформаторската коалиция не води истинска битка за срутване на модела Пеевски-Борисов, а се опитва да кешира и да се намести начело на някои от схемите. Защото лозунгите за политическо елиминиране на двамата като символ на корупцията, за възстановяване на справедливостта, за корупцията позатихнаха осезаемо при съвместното управление в сглобката. И се стигна до там едно лицата на промяната, Даниел Лорер, да установи, че Пеевски се е променил към добро.
Положението е или-или. Или ще доизсмучат каквото е възможно като блага от властта и ще се самоунищожат, или ще се реформират първо самите те, за да успеят да реформират и държавата. Като се вслушвам в тягостната тишина откъм Продължаваме промяната а дано, ама надали. Но шапка свалям на генерал Атанасов и на Корнелия Нинова. То като стил на управление няма много разлика в болшевишкия подход на двете партии. В тях не остана нищо жизнено, най-качествените и мислещи хора бяха прокудени вдън гори-тилилейски. Да не смущават. Останаха и с минимална членска маса и най-важното – трудно ще извадят някой биткаджия да ги изкара от блатото. Защото, за разлика от Христо Иванов, за повечето български политици обществената дейност е власт, а властта е пари. Както казват американците, каквото и да ви говорят, знайте, че ще става въпрос за пари. И това, разбираемо, отврати хората. А пък който се сети, да продава дрехи около централата на ДСБ на Кърниградска и близо до БСП на Позитано ще изкара пари, ще направи бизнес. В ДСБ тепърва щели да анализират, а величавият генерал да искал вот на доверие. Нинова както предния път подава оставка, ама не съвсем. Витае дух на използвачество и на двете места и ще има едно яростно късане на ризи, едни клетви за незаменимост на лидерите, не ви е работа. И аз, ако имаше на кого да се слагам и да ми зависи благосъстоянието от него, и аз щях да си скъсам ризата. Ама, няма за кого!
Айде, приятна и прохладна вечер от мен и по-внимателно с ризите!
Ваш Марио Гаврилов
Това и още повече във вторник от 19.00 часа! Не пропускайте КОМЕНТАРЪТ в ефира на ТV1, YouTube TV1 България, Facebook TV1 България, както и на официалния ни уебсайт: https://tv1.bg
