Голям пехливанлък пада последните дни на политическия тепих. Колкото по-близо идва датата за ротацията, свят да ти се завие от ротацията от лексикална агресия и полета на поетичното в политическите заявки на уж партньорите в уж коалицията.За тези, които не са много наясно с по-особените силови спортове, при този специализиран вид борба, борците, пехливаните се мажат с лой, олио или зехтин, така че да се изплъзват по-лесно от захвата на противника. В този спорт състезателите са задължително голи от кръста нагоре. В българския политически пехливанлък от последните дни състезателите комай са изцяло голи, ептен нейкид, ако словообразуваме смесено от турски и английски.
Как започна всичко? Реформаторите от Продължаваме промяната-Демократична България усещат, че губят поддръжници. Катастрофално вече ги губят. Решиха да се направят на мъже и да се покажат като инициативни. Демек, бая ме влече на турцизми тази вечер, ние сме силните, гушкаме се с Пеевски и Борисов под завивките, ама сега ще покажем кой кара влака. И обнародваха меморандум, който частично следваше да замени липсващото коалиционно споразумение, частично да определи с какво ще се занимава кабинета на Мария Габриел. Младите и не толкова младите реформатори зададоха тон за песен, като очакваха старите кучета от ГЕРБ и ДПС да подхванат тяхната тоналност. Само че не се случи баш така. На младите лъвчета бързо-бързо им беше показано кой задава тонът, кой е камертонът на управлението, и на написалите меморандума им се наложи от нападение да преминат в защита. Най-болезнено се опари Христо Иванов.
На мен ми се струва, че струи бая любов от тази лексикална канонада на феномена на българската политика. Малко се получи като шляпване от раздразнен родител, който е отегчен от прекалените лудории на прекалено енергичен хлапак. Та се налага да го усмиряваш. В екстремна ситуация най-ясно се разкрива истинската същност на човек. Така и с другия титан в управлението – Бойко Борисов. Той показа неочаквана за него щедрост и благородство. Предложи регулаторите да се делят наполовина. Едно за мен, едно за теб, едно за мен, едно за теб. Обичайно типажи като Борисов искат всичко за себе си, те не умеят да губят дори и в приятелски мачове. Да не говорим при разпределяне на нещо толкова важно като регулаторите. И на реформаторите им се наложи да минат в обяснителен режим. И леко взеха да се пообъркват. Пред Нова телевизия Кирил Петков се изцепи как банковите лихви зависели от Комисията за финансов надзор. Всъщност тази комисия следи застрахователи, пенсионни фондове и капиталов пазар, а банковите дела се предмет на занимание на БНБ. Но не само това. Петков в стремежа си да повиши патетиката в своите политически послания, ни върна в едни отдавна отминали времена.
Всъщност смъртен юридически грях е регулаторите да се намесват в ценообразуването и да влияят на цени в свободно пазарно стопанство. Грижа на регулаторите е средата, а всеки участник на тези пазари би следвало да се чувства свободен в избора на своето поведение. Като разбира се спазва законовите и рамките поставени от регулаторите. Този механизъм за ценообразуване, за който говори Петков, беше характерен за икономическата реалност на социализъм. Тогава имаше специален комитет, държавен орган, който определяше цената на всичко на тогавашния псевдопазар – от пържолата в най-елитния столичен ресторант до мастиката в хоремага на най-забутаното село. На мен ми се струва като връщане в миналото. И едно друго противоречие – от ПП-ДБ сега говорят за граждански квоти в регулаторите и за пращане там на политически неангажирани експерти. Това е на думи, ама това, което правят досега, е точно обратното. ПП излъчиха за шеф на енергийния регулатор ярко партийно лице, депутат. В БНБ пратиха друг партиен функционер, Андрей Гюров. Който дори се появи на политическо събитие на партията, след като вече беше поел грижата за здравето на българския лев. От ДПС също изпратиха едно от политическите си лица, Петър Чобанов, в централната банка, но поне не се пуйчат с красиви фрази. И нещо друго – преди време Борисов обясняваше ефективния контрол в регулаторите с присъствието на хора, пратени от различни политически партии. Сега Петков повтаря този наратив, като смята, че може по този способ да се контролират един-друг с другарите от сглобката-некоалиция. Реалността обаче се разминава с тези теоритични постановки. Личният интерес е много по-силен от ефимерното условие да контролираш другите в управлението на един регулатор. Представителите на противникови политически партии се сдушват и взаимният контрол се трансформира в дружба по интереси. Нищо лично, нищо принципно, просто бизнес.
Политическата седмица беше много динамична, но имаше едно събитие, което възрадва сетивата ми и плени душата ми. ДПС има вече феноменален съпредседател. Нека да съпреживеем емоционалното избухване на партийния актив на ДПС.
Разтърсващо, покъртително. Донякъде напомня древноримска сцена. Цезарят поздравява плебеите, а патрициите му засвидетелстват преданост. В по-близко време ни връща на конгресите на БКП. Тодор Живков често прибягваше до подобен жест с ръката. Каква демократична, евроатлантическа партия с феноменален съпредседател съначело. Ашколсун! Евала! Само едно нещо ме притеснява и не съм сигурен дали партийният актив на ДПС го осъзнава. С каквото се е захванал Делян Пеевски, за каквото се е заел да се грижи, след него остава само спомен. Вижте Булгартабак, вземете Лафка, няма нито един устойчив бизнес проект, оцелял под неговите всеотдайни грижи. Дано ДПС да е първият успех на феномена в българската политика.
Приятна вечер! И може да ми ръкопляскате. Не е необходимо чак толкова спонтанно като конференция на ДПС на Пеевски. Може и по-сдържано и режисирано – като партиен конгрес на Тодор Живков.
Ваш Марио Гаврилов
Това и още повече във вторник от 19.00 часа! Не пропускайте КОМЕНТАРЪТ в ефира на ТV1, YouTube TV1 България, Facebook TV1 България, както и на официалния ни уебсайт: https://tv1.bg
