Малко ми беше трудно в училище и често прибягвах до преписване. Ще използвам този похват и днес. Миналия път си похуртувахме за съдебната реформа и за брилянтните резултати, които вече са налице. Гешев го няма, прокуратурата се изчисти и вече може да се чувстваме като граждани на държава, която се движи по законовите правила и въздава справедливост. Алилуя! Да живей! Всъщност обаче у нас нищо не е каквото изглежда и нищо не е това, за което се опитват да ни го пробутат. Позволявам си да прибегна до похватите, които ми помогнаха да завърша училище. Да попрепиша. Попадна ми днес един увлекателен текст на разследващия журналист Атанас Чобанов. От Бърд бг. Ще ви го прочета едно към едно, защото той от кръв и плът разкрива какво всъщност се случва в тайните подземни тунели на властта и къде тя се хваща ръка за ръка с едни особени бизнес-практики. И как нищо не е такова за каквото ни го представят.
Две имена – Ами и Къро и една сума от 500 000 дадена за повдигане на обвинение на Къро има в делото срещу Еврото. Като лично засегнат ще ви разкажа какво значи това.
Къро и Таки-Ами са в конфликт заради паркингите и Капитан Андреево. Къро ни беше източник и даде една справка, в която пише, че Таки е убил Ружа Игнатова на яхта в Йонийско море. Главни действащи лица в справката са Иван Петлешков – човек на Таки и Пеевски и Михаил Наумов – шеф на “Убийства” в ГДНП – човек на Петлешков.
След публикацията срещу нас започна кален залп от ония сайтове, а Гешев, Сарафов и още някакви лемури дадоха пресконференция, че Къро, колегата Митко и аз /името ми беше прожектирано/, заедно с още няколко лица, готвим преврат на Гешев. Повдигнаха обвинение на Къро.
Тогава Джуджета и Нотариуси, Гешевци и Сарафовци си бяха заедно. Една група с един бог: Делян Славчев Пеевски и неговия пророк Христофорос Никос Аманатидис – Таки. Групата се чувстваше застрашена, защото Къро и Любена бяха се присъединили към вокално-инструментален ансамбъл, който пее пред едни мъже в черно от САЩ. Не само пее, а им дава и документи с речитатив. Има доказателства за това.
След това бог Пеевски реши да става евроатлантик и да си скъса иструмента Гешев, когото конгресменът Уорън беше посочил в писмо като руско прокси. За по-ясно Таки му взриви пиратка. Гешев обаче реагира с милиционерски инат и отвърна с досъдебно срещу Еврото и активиране на Барселонагейт. В деня, в който Борисов бе извикан на разпит, екзекутираха Къро. Любена, която пред мъжете в черно хич не жалеше Гешев, избра да подкрепи Гешев, за да й върне детето, което Еврото беше отвлякъл в чужбина. Тя излезе на светло и в интервю за АКФ освети Сарафов и шпицкомандата му в СГП, над която контрол имаше Еврото, а не Гешев. Градската шпицкоманда на Еврото и Сарафов сега разгромява остатъците от районната шпицкоманда на Гешев и Джукондите, към която се числят и хората на Нотариуса, свидетелствали срещу Сарафов по досъдебното срещу Еврото.
А бог Пеевски се хили от първия ред обграден от паднали архангелчета с кафяво около чаталите!
Забележителен разказ, който ни дава ясна, опредметена представа какво всъщност става. Защото ние сме малко като живеещ в панелен блок. Чуваш шум у съседите и можеш да се догаждаш какво се случва, но всъщност не си сигурен в естеството на събитията. Значи на нас ни представят как лошия Гешев вече го няма и бистрият като изворна планинска вода Сарафов е новото лице на честността в прокуратурата. А всъщност господин Чобанов, благодаря му, че има откъде да препиша, простичко, с факти и обстоятелства ни разкрива съвсем, съвсем друга картина. Никой, уважаеми зрители, не се вълнува от честно правосъдие и силна държава. Целта е далаверката, или както се е казвало в едни по-отдавнашни времена – келепир да има. Навремето литературният класик Бойко Борисов изтърси впечатляващата фраза, че българската политика била като лайно в целофан. Не е съвсем прав. За лайното е абсолютно точен, но опаковката е толкова непрозрачна, че само по миризмата можеш да се догадиш какво точно има в лъскавата луксозна кутия. Както е посочил господин Чобанов всъщност в лъскавата луксозна кутия на реформираната прокуратура има една шпицкоманда, която изтласква друга шпицкоманда. Просто и разбираемо. Като за преписвач като мен. Айде сега вярвайте в добрите намерения и патриотични помисли на родните политици и за други неща, каквото се сетите. Здравеопазване, конституционна реформа. Лъскави кутии, ама за да разбереш какво има в тях, трябва да помиришеш много от близо.
След няколко дни ще станат две години, откакто Путиновата армия нахлу в Украйна. Вчера в Демокрацията имахме едно прелюбопитно издание, в което се илюстрира тоталното разделение, дълбокият разлом в българското общество относно кървавата вакханалия, която се вихри не толкова далече от нас. Българите, чиито души се сгряват, като погледнат на изток и другите, които харесват либералния запад. Тези, дето си падат по Путин, всъщност жадуват силна ръка, която да дойде, да наложи ред и да им реши проблемите. Тези, с взор, обърнат на запад, ценят свободата и искат да живеят живот, който зависи от техните индивидуални решения. И в двете групи повечето са тежко недоволни от днешното състояние на България. Да се върнем към кутията и това, което си говорехме за прокуратурата. Всъщност, действителните неща не отговарят на наименованията си. Викаме му демокрация, ама то точно обратното. Имаме свободни избори, които всъщност са манипулирани, купени и повечето българи не участват в тях. Водим се свободна пазарна икономика, но всъщност почти всички мащабни бизнесмени са захлебили от и покрай държавата. Но само се замислете -колко по-свободен е един българин от един руснак. Сравнете съдбата на Навални със съдбата на Асандж. И двамата са достойни за уважение, защото дават възможност на хората да знаят някакви факти, които елитът не би искал да знаят. Единият, Навални, беше тровен, мачкан и ликвидиран, остава единствено загадката на конкретния механизъм, но вече го няма, както и Немцов, Политковская и много други. Асандж заслужава нашето уважение и подкрепа. Затворен е, но не може и за момент да допуснем, че ще бъде подложен на нещата, през които премина Навални. Западната цивилизация има граници, които не прекрачва и отделният индивид, всеки от нас, значи нещо. Имаме права и задължения, но и държавата има права и задължения спрямо нас. В източния Путинов феодализъм отделният индивид няма собствена стойност, той е нужен като дребен детайл в голямата машина. Когато стане ненужен или пречи на безконтролния абсолютизъм, я го тровят с новичок, я го изхвърлят от някоя тераса, просто подробност.
Аз лично не се възприемам като подробност. Нито пък когото и да е от вас. Всеки от нас е важен и има правото да бъде човек, да бъде щастлив, а аз не виждам как може да си щастлив, без да си свободен.
И накрая, понеже тази вечер стана въпрос за много привидни неща. Да ви кажа, всъщност съм завършил гимназия с пълно отличие и днес за първи път преписвах-
Това и още повече във вторник от 19.00 часа! Не пропускайте КОМЕНТАРЪТ в ефира на ТV1, YouTube TV1 България, Facebook TV1 България, както и на официалния ни уебсайт: https://tv1.bg
