Партиите добре съзнават, че априлският вот е безпредметен
От понеделник влизаме в единия месец, отреден за предизборна борба, преди да се явим на 2-ри април да определим политическото си представителство. Очевидно е, че партиите добре съзнават, че априлският вот е безпредметен и няма да вложат особена страст в словесните схватки и политическите битки. Ще получим нов парламент, който ще бъде като стария. Вариантите за съставяне на редовно правителство са два – или хартиената коалиция ще скрепи вече установената си дружба, или ГЕРБ и коалицията между “Продължаваме промяната” и “Демократична България” под външен натиск ще формират правителство. И в двата случая ще става въпрос за някакъв тип експертно или техническо правителство, ще се намери някакво наименование, което ще има една цел – да ни добута до второ гласуване, което най-вероятно ще бъде едновременно с местните избори. Вариантът с обединение между ГЕРБ, ДПС и БСП е по-малко вероятен, защото към вътрешната съпротива, срещу него ще има и сериозна външна съпротива. Освен с традиционното определение за сбор на хартиената коалиция подобна комбинация ще включва и партии, които притежават видни представители, блестящи ярко в списъка “Магнитски”. И в двата варианта обаче ще става въпрос за нестабилна конструкция, която не разполага със стабилна политическа подкрепа и ще бъде атакувана от всички посоки.
Основният интерес сега е насочен към лицата, които ще бъдат поставени в листите. В лидерските партии, където човекът начело е айде да не го наречем диктатор, но началник дефинитивно, всичко е тихо и спокойно. В ГЕРБ каквото каже Борисов, това става. Същото е и в ДПС. В тези партии има само кимане с глава, влага в очите от благодарност, ако си възнаграден с топло депутатско място и абсорбиране на неприятните емоции, ако началникът не те е оценил. В БСП има доста шум, но в края на краищата решава Корнелия. По-интересно е в новата коалиция между Продължаваме промяната и Демократична България. Едната половинка, по-малката, сама по себе си е коалиция, която обединява разнородни обекти. Сега реденето на листите се явява доста трудна задача с оглед на многото интереси. Търкания има и от двете страни на това уравнение. В Продължаваме промяната Александър Дунчев и Иван Христанов се възпротивиха на партийния ред. И двамата имат видими каузи и политическата сервилност не им понася. В ДСБ не останаха първоначално места за така наречената гражданска квота. Проблемът е, че партийците ежедневно се трудят за партията, но в ДСБ не останаха разпознаваеми лица. Всъщност непартийните граждани със собствена кауза се превърнаха в основния човешки капитал на ДСБ, а вътре в самата партия царува пустота. И сега да пратиш някои от тези лица в провинцията си е безразсъдно пилеене на този капитал. Защото едно е Мартин Димитров в София, друго е Мартин Димитров в град, където тепърва ще трябва да се налага. Така и за другите. По принцип партийните лидери гледат на местните структури като стопанин на магаре – очаква се, когато има товар за теглене, да го пренесат, но иначе си е в реда на нещата да ги шибнеш с пръчката на партийната дисциплина.
Това и още повече от вторник до петък в 19.00 часа! Не пропускайте КОМЕНТАРЪТ в ефира на ТV1, YouTube TV1 България, Facebook TV1 България, както и на официалния ни уебсайт: https://tv1.bg
