Една година, откакто живеем в друг свят
Една година, откакто живеем в друг свят. Една година, откакто Путин нахлу в Украйна, за да обрече на смърт хиляди украинци, между които невинни деца, и хиляди руснаци, изпратени с мисия да убиват, плячкосват, завладяват. Една година, откакто в България паднаха маските и лъснаха физиономиите. Като при включване на лампа в тъмна стая се видя кой какъв е, какви ценности изповядва, притежава ли въобще морал и ценности. За 5-6 минути, с колкото разполагам, не съм в състояние да ви предложа някакъв що-годе изчерпателен анализ на тази една година. Затова само няколко несистематизирани мисловни посоки. Путин беше тръгнал на блицкриг. Той смяташе, че няколко дни след стъпването на украинска земя, руските солдати ще му направят удоволствието да приема парад на победата на Кресчатик в Киев. Агресорите дори бяха изпратени с парадните униформи, скатани по бронираните машини. Вместо Путин да се разхожда по киевските булеварди в украинската столица една година по-късно дойде американският президент.
Путин разчиташе, че оплетената в руски корупционни паяжини Европа няма да посмее да подаде ръка на Украйна и Зеленски. Тази грижливо захранвана от десетилетия пасивност, подсилвана с открита корупция на висши европейски политици чрез настаняването им на добре платени синекурни постове в големи руски компании, внезапно беше заменена от породена от гняв и страх за собственото бъдеще активна подкрепа за жертвата. Войната вече беше на самата граница на Европа и всяка страна имаше реалното усещане, че може да бъде следващата нападната. В резултат НАТО напрегна всичките си ресурси в посока ефективност, стана незапомнено единно, защото заплахата обединява, Германия за първи път след Втората световна война надмогна историческия си комплекс и предостави оръжия, неутралните Швеция и Финландия освен северноевропейски по география горещо пожелаха да станат и северноатлантически по геополитическа ориентация, Швейцария заряза тъй свидно пазената неутралност. Путин разчиташе, че недалновидно допуснатата зависимост на Европа от руски природен газ, ще притисне до стената европейските правителства по икономически и социални причини. И загуби най-драгоценния си клиент. Китай и Индия далеч не са готови да плащат колкото Европа за руското синьо гориво.
Това и още повече от вторник до петък в 19.00 часа! Не пропускайте КОМЕНТАРЪТ в ефира на ТV1, YouTube TV1 България, Facebook TV1 България – https://www.facebook.com/tv1bulgaria, както и на официалния ни уебсайт: https://tv1.bg