Опитайте да извадите от почвата здраво, силно растение. То се съпротивлява, сякаш има собствена воля. Искате да го извадите от средата на неговото съществуване, то оказва пасивна, но яростна съпротива.
Част от стъблото над земята се откъсва, но корените се съпротивляват упорито, до последно се борят да останат, за да изсмучат нещо от почвата и да възродят растението. Трябва да опитвате и пак, и пак, и с всеки опит става все по-трудно.
Това се случва в момента в нашата държава. Корупционният модел на управление, здраво залегнал както в начина на функциониране на държавата, така и в манталитета ни, пищи, свисти, реве, оплаква се, панически се захваща за принципите на функциониране на демократичното общество, които се опитва да преиначи и да използва за своите интереси.
Понякога даже плещи откровени глупости. Като например бившият икономически министър при Борисов Борисов Лъчезар, и той Борисов, очевидно са се надушили не само по фамилия, но и по склонността убедено да поддържат тези, на които и сами не си вярват. Та същият този Лъчезар Борисов от пиедестала на бивш шеф на Българската банка за развитие ни убеждава, че няма проблем близо милиард обществени пари да отидат за финансиране на огромни компании. Въпреки че по дефиниция и по закон тази банка следва да помага на дребния и среден бизнес. Така е определена и мисията на банката на сайта й. По същия начин един друг бивш шеф на банката Стоян Мавродиев ни убеждаваше каква брилятна банкова операция са метнатите 75 милиона лева на колекторска фирма. Само дето тия пари във финансовите отчети на банката спокойно могат да ги водят като „избегали“. А ние, дето пълним хазната, можем да си отбележим, че сме почерпили някого със 75 милиона.
Друг един „херой“ на управлението на Борисов, също вече бившият главен секретар на МВР Ивайло Иванов, прояви изумителна мъжественост, когато бодро докладваше как нямало полицейско насилие при миналогодишните протести, нежели при напускане на министерството. Една нега, една мъка, едно неразбиране. В очите на още незавършилата ми първи клас дъщеря имаше повече разбиране, когато се опитах да я въведа в диференциалното смятане и математическия анализ, макар и да има все още проблеми със събиране и изваждане на двуцифрени числа.
Но и гражданите не се отличаваме с особено разбиране. Години наред Бивол, Капитал, пък и други издания и сайтове бълваха статии как мазно разпределя на избрани предприемачи милиони Банката за развитие. Никой не се впечатляваше! Пусна сега икономическият министър няколко изречения в мейнстрийм телевизия и държавата и населението в нея се запениха като прах за пране в пералня. Тук е и обяснението на факта, че няма да стане без нормализация на медийната среда. Една изява на министъра беше по-мощна от стотици публикувани факти и разследвания доста преди това.
Корупцията като естествен, най-бърз и най-ефективен път към успеха се е наложила дълбоко в българския манталитет. Още при социализма да гепиш нещо от завода, ТКСЗ-то или учреждението осмисляше трудовото битие на нашите бащи и майки. Те предадоха този модел на нас, а нашите деца го усвоиха от нас и реалностите в демократичното ни битие. Колко богати хора познавате, за които сте сигурни, че са заслужили социалния си статус поради много акъл и още повече труд. Аз познавам не малко, защото това ми е работата в предаването. Но колко от тях са в медиите, колко от тях са пример за децата ни. Сякаш свикнахме, че рушветът е нещо нормално и естествено. Станахме като свинята, която се ражда в кочина, расте в кочина и си мисли, че в кочината е заключен целият свят. Разбира колко е сбъркала, която я извадят извън кочината, за да я приключат.
Посягането към касичката и изчистването на заблатената администрация удря с трифазен ток корупционерите, които изсмукват държавата ни. За да се нормализираме по европейски тертип трябва да се решат три проблема:
– парите, които захранват тумора;
– главатарите и безличните им слуги;
– медийната среда, която освен пропагандата срещу облаги да дава въздух и на обратната гледна точка.
Дали ще имаме волята и мъдростта да успеем? Най-устойчиви и жилави са бурените.
МАРИО ГАВРИЛОВ