О.Р. Полковник Любомир Симеонов: „Моето лично впечатление е следното: бях там от януари 2015-а до средата на февруари 2022 г. В последно време ситуацията беше спокойна, ако може така да се каже, от двете страни. Никога не се е спирало да се стреля, но лично аз не вярвах, че може да се стигне до такава ескалация“.
Григори Недялков: „Вие последните четири години прекарахте в Мариупол. Сега чувате, виждате какво става там – обстрели, хора, които се мъчат да напуснат този град. Какви мисли ви вълнуват, когато сте свидетел, макар и от дистанция, на ставащото?
О.Р. Полковник Любомир Симеонов: „Трябва да ви кажа, че аз съм в шок от това, което се случва в момента там. Имаме познати, с които в последните няколко дни не можем да се свържем. Но от кадрите виждам места, на които съм се разхождал. И които сега са в такова състояние, че… това е една реална война . Всичко това го казвам с болка на сърце, защото беше започнал период, в който се работеше по усъвършенстване на инфраструктура, подобряване на живота на местните хора, а сега – това всичко, доколкото разбирам, е разрушено“.
Григори Недялков: „Освен да кажем „жалко!“ Вие имате ли какво да добавите от себе си?“
О.Р. Полковник Любомир Симеонов: „Много съжалявам за това, което се случва. Въпреки че съм бивш военнослужещ и дейността, която извършвах в чисто военна зона. Аз тогава мислех по един начин. Сега съм сигурен, че нищо не може да си заслужава това, което се случва в момента и нищо не може да се реши чрез реални бойни действия“.
Автор: Григори Недялков