Очакваният политически проект на Кирил Петков и Асен Василев започна да придобива плът и кръв след вчерашния анонс на двамата доскорошни служебни министри. Притеснения има и в ляво, и в дясно, само в политическия център е тихо, тъй като така или иначе там няма никой. Не искам да агитирим никого да ги харесва или не, да гласува за тях или не, ще ви предложа само някои лични разсъждения около новото чудо в българската политика.
Българите видяхме какво ли не през последните 30 и няколко години. Месията, който ще ни избави от всички злини, деус екс махина, тоест господ, който слиза от небето и намества нещата явно са дълбоко вкоренени в националния ни манталитет.
Русия ни избавя от турците, Москва от преддесетосептемврийския капитализъм, надявахме се Брюксел да ни спаси от немотията, царят да ни оправи за 800 дни, списъкът Магнитски, писан във Вашингтон ни посочи проблемно-корумираните, като че ли ние не си ги знаехме. Даже може със сериозен успех ние самите можем да допишем този списък, проблемът е че правоохранителната система ще го удостои единствено с оглушително невнимание.
Сега на хоризонта се появяват новите избавители. Ако се замислите рационално, ще видите, че това са политици от съвсем ново, непознато у нас тесто. Хора с успешен бизнес, състоятелни. Дотук всичките ни политици и бизнесмени са имали взаимоотношения с държавата – или са били някакви преди 10-ти ноември – кой комунистически функционер, кой по-дребен играч, кой с досие, или са управлявали държавна собственост през годините, или са натрупали пари от безжалостното изкормване на държавната собственост и мътни афери.
Тези, новите, са натрупали своя капитал на база личен риск и лични предприемачески умения, добре образовани са, въпросът с английския въобще не стои. В подобна позиция е Бербатов във футбола – най-успешният български футболист през последните години, след него няма друг с подобен ореол, изкарал милиони само на базата на уменията си. Той се изправя пред една архаична, но добре работеща система във футболния съюз. Колкото и да са готини и способни, все още е рано да даваме оценка на Промяната продължава. Съвсем наскоро огромна позитивна енергия привлече партията на Слави Трифонов.
И как бързо симпатията се трансформира в разочарование. На пресконференцията вчера видяхме само първият ешелон под двата двигателя на новото политическо явление. Тъй като познавам лично някои от тях, а и са гостували при мен, мога да кажа, че те са с брилянтен бизнес-усет, успешни, позитивни, изключително добре изучили се. Това обаче не е достатъчно.
Промяната няма как да продължи само с приятели, служители в личните фирми и хора в полуроднински отношения. Да видим и останалите имена в кандидат-депутатските листи. И един дребен, но много показателен нюанс – обявяваш се с първа пресконференция и се проваляш с микрофона, със звука за медиите. Толкова досадно аналогово, а си носител на новите технологии и начинът за правене на бизнес.
От моя гледна точка, Кирил Петков е единственият, който нанесе тежки поражения на олигархията и статуквото след протестите миналата година. Той спря кранчето към фирми на едри бизнесмени, свързани с властта, и някои от най-мътните бизнес-практики у нас. Затова беше и болезнената реакция и помията, която се изсипа върху него. Корупцията най- я боли като пресъхне изворчето. Ще успеят ли Петков и Василев обаче да повтарят успеха и в други критични важни области – например, правосъдието, без което нищо няма да се промени. Имат ли намерение да променят бюрократичната българска машина след ласкавите отзиви от Кирил Петков за служителите на Министерство на икономиката?
Срещу тях седи огромен финансов ресурс, разплатени предварително милиони и милиарди за работа, която никога няма да се свърши. Тези капитали лесно могат да се превърнат в оръжие, което да ги прониже в сърцето. Представят ли си срещу каква система се изправят – тя се ръководи само от един принцип – да гепим колкото може повече от държавата. Идва изключително тежка есен от социална гледна точка. Инфлацията настъпва неумолимо и при липса на национална парична политика няма много възможности за противодействие. Жизненоважни цени летят все едно са пътници на ракетата на Илон Мъск – храни, ток, парно.
Така че да не бързаме да приветстваме новите месии – но същевременно да отчитаме, че това е вероятно последният шанс на някои поколения да видят България променена и модернизирана.