“Романтиката е сега в машините”. Когато ми изплува някой стих покрай актуална житейска ситуация, обичайно е на някой пролетарски поет. Защо ли? Защото в училище ни преподаваха само и единствено такива такива майстори на мерената реч. Затова и спомените ми са пълни с подобни стихове. Не че между тях няма добри майстори на лиричното, напротив, дори смятам, че Вапцаров, авторът на този стих, е много голям майстор. Друг е въпросът дали ги одобряваме и как оценяваме тяхното творчество и идеи. Просто други не познавахме, предлагаха ни само такива, които се вписваха в комунистическата идеологическа доктрина. Много бих искал да поговорим за несъстоялата се обективна оценка на комунизма, зрелият социализъм или каквото там беше. 35 години чакаме, нека да го отложим още няколко минути, по-към края на коментара.
Дайте да си поговорим за избори. Това, което по авторитетните книги, които съдържат нашите закони, се определя като висшето човешко право да участваш в избори, по български се превърна в цирк, дирижиран от ЦИК. Цирк, абсолютен цирк. Който отвращава и отблъсква нормалните хора. В този цирк на избирателите е отредена ролята на ръкопляскащата публика, която трябва да оценява изпълненията на клоуните на арената. А клоуните са служители на обществото – депутати, държавни чиновници, които вместо да изпълняват задълженията се фокусират върху написания от друг сценарий. Циркът се получава и като извратен Хелоуин. Тази вечер е възможно да получите характерния въпрос – пакост или лакомство. Участници в тази пошла драма не задават този въпрос, а се отдават на поведение, което се обляга хем на същите думи, но е с абсолютно различно съдържание – хем пакост, хем лакомство. Защото причинявайки на цялото общество огромни пакости, те получават от сценаристите и лакомства – добре уредени синекурни работни места, ама наистина места, с добре подсигуряващи ги заплатки и допълнителни бонуси. Хем пакост, хем лакомство.
Малко да преговорим събитията. В петък се прави опит да се свика извънредно заседание на парламента. Заседанието се проваля. Следва председателски съвет, след който присъствали депутати излизат със зачервени от възмущение лица и обясняват о, шок, о бомба, о, ужас, държавен преврат, гепиха демокрацията, опит за хакване на машините и за подправяне на вота. Недопустимо! Малко след това Централната избирателна комисия отне на гражданите възможността да гласуват машинно. Като се позова на митичен доклад от ДАНС, който впоследствие се оказа не доклад, а справка. Аз също мога да пиша справка и вие можете, но естествено на нашите справки никой няма да обърне внимание. ДАНС е това, сериозна работа, та една дансаджийска справка обърна закона и промени гласуването. След това в събота вместо да размишляват група граждани излезе на протест в София. Между другото не особено масов, далеч от 2020-а или 2013-а. Факт, върху който в Продължаваме промяната и Демократична България следва много да се замислят – дали предлагат политически идеи и поведение, които са в състояние да увлекат когото и да било извън периметъра на обожествяващите ги и сляпо следващи ги фанатизирани агитки във Фейсбук. Гласувахме, както гласувахме, 400 хиляди или им подправиха хартиените бюлетини, или нямат необходимите умения да гласуват и в понеделник върховните административни съдии най-накрая се явиха на работа и поеха нещата в свои ръце. Защото върховен съдия да го накараш да дойде на работа в почивен ден, очевидно противоречи на разбиранията на шефа на този съд Георги Чолаков. Заседаваха до късно снощи върховните съдии и излязоха с решение, много мъдро решение, толкова мъдро решение, че хем върнаха машинното гласуване, хем умиха очите на ЦИК. Отсъдиха, че решението на ЦИК абсолютно отговаря на закона, хората са си свършили коректно работата, ама следващата неделя пак ще може да се гласува посредством митичните машини. Не съвсем де, щото после ЦИК каза други работи. Но в решението на върховните съдии никъде не се говори за ДАНС, МАНС, ЦРУ, ФБР, КГБ и такива неща. Проблемът бил в това, че подписът под удостоверението, че машините работят коректно не е на министърът, а на неговия заместник. Няма хакване, няма кибертероризъм, няма държавен преврат. Гениално! Между юристите започнаха разпалени спорове може ли министърът да делегира своите права на своя заместник или не може? Наблюдавам този спор като лаик обаче стигам до заключението и че сега действащият парламент е избран незаконно. Защото и на парламентарния вот бумагите за машините бяха подписани от заместник-министър. Вярно е, че съдебните решения са относими само по конкретен казус, ама някак си неудобно се получава от чисто логическа гледна точка – значи за кметове може да подпише зам. Министър, а за кметове и общински съветници не може. Що бе? Ами тогава да разпуснат и парламента. И той незаконен, с подпис на заместник-министър.
Най-ужасяващото на тези избори е бягството на омерзените български граждански граждани от политическата действителност – няма лява, няма дясна, няма либерална, няма консервативна. Смазващо ниска избирателна активност. Накрая ще останат да си гласуват само родата на кандидатите. ПП и ДБ прокламираха размазваща победа в София. Вярно, като проценти се представиха достойно, но като реален брой гласове би следвало да са ужасени. Бойко Борисов и ГЕРБ загубиха своята цитадела, откъдето тръгна и шеметният възход на бившия главен секретар – София. Вярно, ама същественият въпрос е как си тръгват Бойко Борисов и ГЕРБ? Българската история от последните три десетилетия, още от прохождането на демокрацията на 10-ти ноември се развива по един сценарий – едни хора, обединени в групи, грабят, захлебват и накрая по-шумно или по-тихичко слизат от сцената и си тръгват. Тръгват си със заграбеното. Например, парите дадени от държавна банка на една колекторска фирма, милионите за пътно строителство, изнесени в чувал от банка като в съвременен уестърн и всичките разнесени по офшорни сметки обществени пари никога няма да се върнат. По-голямата щета е не финансовата, а че българите така и няма да дочакат справедливост. Както не дочакаха и разговора и очищението за Държавна сигурност и социализма. И цели поколения поеха като ключ към успеха арогантността, ловката злоупотреба с правото и закона като начин за натрупване на капитал, селяндурската простащина. Затова, ако искате да сте богати, да живеете добре – крадете, гепвайте, разбира се трябва да имате политически, прокурорски и съдебен гръб, вид индулгенция. Така че Бойко Борисов и ГЕРБ наистина може и да свирят финални акорди, но това не прави държавата и обществото, в което живеем по-честни или по-справедливи, в полза на гражданите. Защото след него ще дойдат други, пазарната икономика не търпи празно. Така че рационалното поведение изисква да следвате моделите на успех и да копирате рецептите за по-хубав живот – грабете, и носете, в чували. Това е рационалното. А иначе – романтиката е сега в машините.