Нападателят на Левски Рикардиньо даде специално интервю за предаването Спорт по ТВ1. Бразилецът разкри в интервю пред ТВ1 целите си до края на сезона, дали може да се стигне до негова продажба и колко ще му липсва продаденият на руския Ростов Роналдо, с когото бяха големи приятели. 22-годишният стрелец вкара три гола в контролите, като два от тях бяха от дузпи. През есента той реализира седем попадения в 25 двубоя във всички турнири.
– Рикардиньо, как се чувстваш след дългата подготовка в турския курорт Белек?
– Чувствам се много добре. В началото бе трудно, но с течение на тренировъчния процес и мачовете, които изиграхме, израстваме и вече сме на по-високо ниво.
– Имаше проблеми по време на лагера. Какво е състоянието ти в момента?
– На една от контролите усетих болка в глезена след удар от съперник, но сега се чувствам добре и всичко е наред.
– След слаби резултати в първите контроли записахте престижна победа над Динамо Киев. Навлиза ли Левски в нужната форма преди старта на втория полусезон?
– Може би в началото винаги е така. Трябва да влезем в ритъм, да се опознаем с новите попълнения и с течение на времето вдигаме нивото си. Точно това показахме срещу Динамо Киев. Ще виждате все по-добри игри от отбора.
– Как се отразява толкова дълъг лагер на един футболист?
– Трудно е, но в крайна сметка сме на него, за да свършим работа. На лагера ни липсват някои неща от реалния живот. Условията в Белек обаче бяха прекрасни и смятам, че сме се подготвили отлично за втория полусезон.
– С какви надежди започваш 2024 година?
– Разбира се, че съм с най-добри очаквания от новата година. Дано да започнем да показваме по-качествени игри и да завършим колкото се може по-нагоре в класирането.
– Тежи ли ти, че феновете очакват много голове от теб?
– Това е голяма отговорност, но не го смятам за тежест. Хубаво нещо е, защото съм номер 9 на отбора. Знам, че това е исторически номер за Левски, и го приемам като отговорност. Именно затова работя много здраво всеки ден и искам всичката тази енергия, която влагам по време на заниманията, да я превърна в голове в официалните мачове.
– Вече една година си в България. Как се чувстваш у нас? Какво ти направи добро и лошо впечатление?
– В България се чувствам много добре. Мога да кажа, че всичко ми харесва. Където и да отида, навсякъде усещам позитивно отношение към мен. Наистина няма нещо отрицателно. Запознавам се с много фенове на Левски и съм посрещан отлично. Изключително ме радва това, че виждам усмивки в децата, които ме спират и говорят с мен. В България намерих страна, в която се живее добре и спокойно. Наистина не се сещам за нещо, което да спомена в обратна посока, тоест, да не ми харесва.
– Как ти се вижда нивото на българския футбол?
– Откакто съм дошъл, смятам, че се развива. Има израстване в нивото и виждате какви интересни мачове се получават.
– Твоят приятел Роналдо бе продаден в руския Ростов. Липсва ли ти вече?
– Наистина много ми липсва. Създадохме силно приятелство между нас. Бяхме съседи. Ходехме на тренировки и заедно прекарвахме свободното си време. Щастлив съм за него, защото този трансфер е добър. Чувства се отлично в Ростов, радвам се за моя приятел.
– Заговори се и за интерес към теб от чужди отбори, включително от чешкия Виктория Пилзен. Какво знаеш по тази тема? Оставаш ли в Левски?
– Старая се да не се интересувам, защото имам агент, който се занимава с тези неща. Моята работа е на терена. Независимо дали има оферти към мен или не, ще работя по същия начин, както досега – отговорно и сериозно. Левски е отбор и място, което много харесвам. Определено искам да остана. Ще приема да бъда продаден само ако има оферта, която е добра както за клуба, така и за мен. Дойде ли изгодна такава само за едната страна, не искам да я коментирам.
– Помогна ли ти за адаптацията това, че има доста бразилци в Левски?
– Да, разбира се. Много ми помогна. Винаги се подкрепяме и се забавляваме заедно. Климатът ни затруднява, защото знаете, че в Бразилия няма студен период. Свикнали сме на слънчево и топло време. Когато някой от нас е в лошо настроение, веднага идва другият и му вдига тонуса. Помагаме си постоянно.
– Защо Левски започна силно сезона, но след това се получи спад в играта на отбора и не бяха пренесени добрите резултати от Европа в първенството?
– Бяхме много мотивирани и успяхме да натрупаме положителни емоции от участието ни в Лигата на конференциите. Вложихме се максимално. Може би елиминирането от Айнтрахт Франкфурт ни повлия, защото искахме да влезем в груповата фаза на турнира. Според мен това си оказа влияние. Падна ни тонусът, но целият треньорски щаб ни дава увереност и през втория полусезон ще влезем в шампионата с високо вдигнати глави, за да постигнем резултатите, за които работим по време на подготовката.
– За какви резултати работите до края на сезона?
– Сега изоставаме, но докато има шанс, няма да спрем да мечтаем за шампионска титла. Левски е голям клуб и това е начинът на мислене у играчите.
– Пречи ли ви, че не всички терени в България са в добро състояние?
– Да, наистина това е някаква пречка за начина, по който играем. Залагаме на много комбинативен футбол. Понякога терените не са добри и това ни затруднява. В крайна сметка това не може да ни е извинение. Където и да играем, трябва да налагаме нашия стил, ако не става по този начин, необходимо е да заложим на волята си.
– Какво е чувството да играеш в дербито срещу ЦСКА?
– Чувството е много хубаво заради атмосферата по трибуните, емоцията преди, по време и след двубоя. Надявам се да се разпиша в този мач, защото все още не съм го правил.
– Поставил ли си си цел колко гола да вкараш през този сезон?
– Винаги целта на един футболист е да отбележи колкото се може повече гола. Дори в едно интервю казах, че ще вкарам 20. Вече имам седем и още съм с шанс да ги достигна. Продължавам да си държа на това число (смее се).
– Какво ще кажеш на феновете?
– Искам да им благодаря, защото няма значение къде играем, те винаги са зад нас и ни подкрепят. Правят красива синя фиеста. Мога да им обещая, че ще направя всичко, за да ги накарам да се чувстват щастливи. Не мога да ви опиша колко ни помага това на терена. Да продължат да ни подкрепят и ние ще направим максималното, за да ги зарадваме.
– Може ли да кажеш нещо на български?
– Здравейте, момчета. Само Левски! Хайде (смее се)!