“Понеже няма олио и хлябът е от мъката по-чер” – коментар на Марио Гаврилов

Понеже няма олио и хлябът е от мъката по-чер - коментар на Марио Гаврилов

Кадри: Shutterstock

Не съвсем на шега, съвсем си е истина, но в България има два вида бизнеси, два сектора на икономиката, които, очевидно, са нашето настояще и всичкото ни бъдеще. Явно не схващаме някои икономически параметри, но е логично да се допусне, че те са критично важни за българската икономика, създават иновативни продукти, които разнасят славата на родните производители по света, изграждат имиджа на българската креативност и предприемчивост. Ресторанти и зърнопроизводство, това са нашата надежда, нашата гордост и нашето бъдеще. И трябва да се грижим за тях. И държавата трябва да се грижи за тях, но всъщност държавата това сме ние, данъкоплатците. Защото ние осигуряваме парите, за да се покрива недостига в бюджета от намаленото ДДС на ресторантите, например. Да не издребняваме, но срещу намалената ставка собствениците на заведения се ангажираха като жест на добра воля да изсветлят бизнеса, да почнат да плащат реални осигуровки и данъци. Демек, добрата воля на тези херои на денонощните забавления предвиждаше да спазват закона. За съжаление, останаха си само с жеста и волята. Цените по заведенията не паднаха заради намаления ДДС, повече данъци и осигуровки бюджетът така и не получи. Само една шепа собственици си прибра в джоба добрите печалби. Ама иначе опищяха света. И какво става? Едни пият и ядат, други плащат.

Днес парламентът свали забраната за внос на украинско зърно. Производителите естествено не просто реагираха, те заплашват. Ще правят национален протест, защото са недоволни от отварянето на границите. Ще им се подбият цените. Нека да влезем в конкретиката. Всъщност преди това да ви припомня какво е казал в подобна ситуация пролетарския поет Никола Вапцаров.

– И след като олиото липсва, а хлябът е от мъката по-чер
– Един е лозунгът, терорът долу, съюз със СССР

Тези проникновени слова са излезли изпод перото на поета покрай акцията на Аркадий Соболев, който през 1940 година се опитва да привържа България в пакт със Съветския съюз. Между другото, по това време Сталин и Хитлер са си първи дружки, за планът Барбароса знаят само в Берлин, а войските под пречупения кръст и под петолъчката заедно са марширували по улиците на завладените полски градове. Та, Вапцаров е бил арестуван за пропаганда срещу националните интереси и след това оправдан в съдебен процес. Да се върнем в нерадостното настояще на зърнопроизводителите у нас. В началото на войната с Украйна цените на пшеницата и други земеделски стоки хвръкнаха нагоре. И пшеницата, и слънчогледът обаче са стоки, а пазарът, истинският пазар, е нечовешки адаптивно явление. Когато един ресурс е дефицитен, веднага ще се намери производител да запълни липсата. Празно няма. Случи се силна реколта, цените паднаха драстично. Явно родните зърнари покрай грижите за скъпите лимузини и дългите яхти, които притежават, са се поулисали и не са предвидили всички възможности. Понатрупали житце по хамбарите, слънчоглед по складовете и зачакали високите цени. Обаче реалността ги шибва през ръцете. Цените падат, никой не иска да изкупува ни жито, ни слънчоглед по над борсови цени. Житото си е в хамбарите, слънчогледът стои. Ситуацията удря и производителите на олио. Мазнинката ще стане прекалено скъпа, ако пазаруват на цените, оферирани от българските производители. България има силно развит бранш за производство на олио и вносът е критично необходим за производството. Винаги се е внасял слънчоглед, за да има олио. Фабриките за олио предупреждават, че ще затворят, ако бъдат принудени да надплащат за суровина. Вносът от Украйна не е основна част във влизащия от чужбина слънчоглед. Напротив. Между другото, прокремълските балалайки подхванаха промосковската теза как някои страни в Източна Европа също подкрепяли блокирането на вноса от Украйна. Така е, с една съществена особеност. Унгария на Орбан е ясна. Полша обаче има индустрия за производство на олио, която е незабележимо джудже в сравнение с българската. Съответно и производството на слънчоглед. На полския пазар наистина малки за нас обеми са в състояние да смажат местното производство. За разлика от българския. Друга особеност, че зърнарите са най-облагодетелстваното съсловие сред земеделските производители. Така влязохме в Европа, че европейските субсидии щедро се сипят като златен прах върху това производство. За разлика от другите сектори в земеделието и животновъдството. Майбахът като символ на житейското разточителство и лукса станаха основният разпознаваем знак за тези предприемачи в обществените възприятия. Те свикнаха само да трупат, да вървят финансово нагоре, да захлебват. Кога получават европейски пари, когато печелят от продажби, всичко си е за тях. Когато обаче печалбите се посвият, трябва да им помагаме. Така те се оказват сериозни получатели и на държавна подкрепа, когато се даваха субсидии за цените на горивата. Във всеки пазар има периоди нагоре, има периоди и надолу. Не може само да си на плюс, само да ядеш без прекъсване, защото това преяждане може да те срути. И в края на краищата най-важен е интересът на потребителите. Те пазаруват олио и по-евтината суровина предполага и по-ниски цени в магазина. Освен това олиото се употребява широко и по споменатите вече ресторанти. Та така със закъсалите зърнопроизводители. Те влизат в галерията на недоволните, подобно на един друг бранш – пътищарите, които също наскоро докараха техниката си по улиците на София и направиха национален протест. Е, впечатляващо беше. Никой не протестира, когато едни 70 милиона се разнасяли в чувал. Не е банков обир, а пари за пътища, изтеглени от банка. Щото наистина сериозният дефицит, че пътуващите по пътищата и купуващите олио никога не протестират.

И накрая, да ви обърна внимание към едно величаво международно събитие от последните дни – севернокорейският лидер засвидетелства своята коленопреклонна обич пред руския самодържец Путин. Няма да ви говоря за политика и дипломация. Мен лично много ме впечатли транспортният подход на Ким. С влак, и то не какъв да е, брониран. Понеже сме на исторически препратки та се сетих за легендарния влак, с който Ленин пристига от Швейцария в Русия през 1917-а година, няколко месеца преди пролетарско-революционното да достигне своя апогей чрез Великата октомврийска социалистическа революция. Та транспортния подход към революцията очевидно се поддържа от Ким. През гори и поля, бронираният влак преодолява километър след километър към величавата среща между Ким и Владимир. Не Ленин, а Путин. Има нещо символично в тази среща. Русия, великата проекто-империя, се снишава в международен план до Пхенян. Монархът, изнасилил руската конституция, за да се превърне в пожизнен владетел Путин и наследствения владетел Ким. Лика-прилика са си.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Нашият уебсайт използва бисквитки, за да подобри разглеждането му във Вашия браузър.