Прави впечатление, че откакто техните избраници дойдоха на власт и поеха управлението сериозна част от привържениците на “Продължаваме промяната” и особено на “Демократична България” си намериха нов враг и насочиха лексикално-хейтърската си енергия към хора, които доскоро възприемаха като достойни граждани и журналисти. Сега се оказва, че Атанас Чобанов и БЪРД били като ПИК, били, видиш ли направили достлук и с Гешев, а Георги Георгиев от БОЕЦ само мрънкал и не се знаело откъде се издържал. Докато бореха Борисов и Гешев, същите бяха герои. Тогава същите сторонници на новопръкналата се управленска конфигурация не забелязваха личните жертви на всеки от тези люде, надали са обърнали внимание, че срещу Георги Георгиев имаше и има десетки досъдебни производства и дела, че се опитаха да унищожат жена му, съчувствие към личните несгоди и на Атанас Чобанов, и на Димитър Стоянов и на други, дръзнали да се възправят срещу мафията, която разполага със смазващата сила на целия държавен апарат, не съм забелязал. Но това е било подтискащото ежедневие на тези хора. Дали ги харесваме или не – е друг въпрос. Но това са хора, които достойно водеха тежки битки, които им струваха много, наистина много. За някои от тях бяха въпрос на живот и смърт, буквално, за други, бяха въпрос на разрушаване на ежедневнието и нормалния им живот. И сега – тежки думи, грозни хули, защото си позволяват да се усъмнят в божествената непогрешимост и изключителност на “Продължаваме промяната” и “Демократична България”.
Има една ясна дефиниция на истинската журналистика. Истински питащият човек по правило е опозиция на властта, затова се нарича и четвърта власт, и коректив. Другият, масовият вид на уж журналистика си е приспособленчество, тихо съществуване с дребни материални благини. Пускате си кошлуковото БНТ и нагледно виждате какво имам предвид. Истинските граждани задават въпроси на властта винаги – независимо дали са вашите или нашите. И ПП, и ДБ, взаимстваха един крайно порочено модел. Всеки с различно мнение, всеки, който не бие чело пред партийните лидери и тяхната свещена непогрешимост поне по 3 пъти на ден, бива низвергнат и в края на краищата – прокуден. Това съвсем стесни подкрепата за тези партии, но техните лидери всъщност са доволни от това. Защото няма кой да им мъти самовлюбеното възприемане на собственото отражение в огледалото. Около тях се сформираха агитки от правоверни, които предано, фанатично им вярват и не допускат и прашинка да падне върху образа им. Така само твърдите ядра гласуват и ще има все по-осезаем отлив на гласоподаватели, които не намират кого да подкрепят. Това обяснява и броят депутати, който сега е крайъгълното оправдание на коалицията ПП и ДБ. С малко повече от 60 депутати – толкова и сме принудени на всякакви компромиси. Добре обаче “Продължаваме промяната” така и не успява да изгради пълноценни партийни структури по места с незначителни на брой изключения. Да, България разсипа младежката си структура и прокуди всички, които дръзваха да изразяват собствено мнение относно най-близкия антураж на Христо Иванов. ДСБ също изхвърли като непотребна мръсна вода след пране младежката си организация. Несменяемият лидер Атанас Атанасов не съумя да изчегърта Борисов, но елиминира изключително стойностни политици, като ги упрекваше, че залитат към ГЕРБ. И роди култовата реплика как не бивало да се сменя конят по средата на брода. И този брод доведе неговата партия до братска прегръдка с ГЕРБ. Преди изборите обаче новоизлюпената реформистка коалиция думкаше тъпана как Борисов и Пеевски са смъртните врагове на демокрацията, но след изборите седна на една маса с тях. От рационална гледна точка това е обяснимо предвид получилата се парламентарна аритметика. От морална гледна точка обаче гласувалите за тази коалиция се почувстваха излъгани. И това обяснява засеченото от последното социологическо проучване сриване в броя подкрепящи реформаторите. И ще спада още повече. Защото вместо да борят Борисов и Пеевски, борбата се насочи срещу Боец, Чобанов и Бърд. И обърнете внимание – БОЕЦ внасят подписка за импийчмънт на Румен Радев, ПП и ДБ си траят. Всички трезвомислещи демократи са взривени от интервюто на председателя на СЕМ Соня Момчилова пред Контракоментар на Асен Генов. ПП и ДБ си траят. Доверени кадри на Пеевски и ДПС се промъкват към възлови позиции във финансовата система на страната, ПП и ДБ си траят. Булгартабак на Пеевски врътва много интересни операции с държавната Банка за развитие, ПП и ДБ си траят. Единственото, което се чува от тях напоследък, са оправдания. Как с 60 депутата – толкова. Естествено, виновни са избирателите. И вместо да попитат своите лидери какво става и какво правят, правоверните им следовници се нахвърлят срещу вестоносците – Боец, Чобанов, Бърд. И вижте докъде стигна реформаторският им полет. Съдебната реформа приключи, още преди да е започнала. ПП и ДБ си приписват като свой огромен успех смяната на Гешев. А истината, че заинтересованите размениха удобния Гешев с още по-удобния Сарафов. И ще видите как Сарафов ще векува като главен прокурор, така както удобния кошлуков не се вижда кога ще сдаде ръководството на БНТ. И някои притеснителни за Борисов и Пеевски дела отново ще минат в режим на трупчета. Аз лично се радвам на някои бели лястовички в правителството, без съмнение е супер, че на предстоящата среща във Вилнюс пред НАТО ще ни представлява Тодор Тагарев, а не Румен Радев, въпросът е, че подобни дребни успехи не представляват реформа, а малки залъгалки. С 60 депутата толкова. Защото мечтите и размаха на лидерите на ПП и ДБ стигат до толкова. И защото голямата заплаха е след няколко дребни победи да бъде загубена отново голямата война за демократична, модерна и европейска не само по фондове България. И ето сега в парламента отказаха да изслушат правосъдния министър Атанас Славов по казуса с избора на и.д. главния прокурор. Кеф им ще слушат, кеф няма. Същото стана и с КПКОНПИ в пленарна зала. Корупцията ще бъде борена така, както пожелае Бойко Борисов. Откъм прокуратура и откъм антикорупционен орган премиерът-слънце може вече да си отдъхне. Откъм любовния живот и бащински отговорности обаче незаслуженият тормоз към него не спира.
Така. Нищо не намеквам, ама какво му пречи на мегаполитика Борисов, ако не е баща на въпросното дете да даде материал за ДНК анализ. Вместо да се пени, да обижда журналистите и така емоционално да подхожда. Ще вземе да скъса някой менискус от зор, както се напряга и българският футбол хептен ще се сгромоляса. Реакцията на Борисов ми напомня един виц. Създали супермощен компютър, който давал отговори на всякакви въпроси. Идва някаква нахакана репортерка да го изпробва. Задава въпроса: Къде е моят баща в момента? Компютърът отговаря: лови риба на река Искър. Журналистката хвърля в смут създателите на машината, като заявява, че отговорът категорично не е верен. Шашнали се инженерите, притеснили се, но били сигурни в качествата на тяхното изобретение. Тогава предложили на репортерката: Няма начин суперкомпютърът да бърка. Перифразирайте си въпроса и пак го попитайте. Този път младата дама попитала: Къде е в момента съпругът на моята майка? Компютърът този път отвърнал: Съпругът на Вашата майка е починал и в ковчег в Централни гробища, но Вашият баща лови риба на Искър. Та, прав е Бойко Борисов – ако вземе така да се събира материал от много хора, много бащи може да се окаже, че в момента са някъде за риба. Или пък ние сме рибите? Не знам, не знам.