На 3 март, националния празник, два от паметниците в централната част на българската столица съсредоточават почитта и признателността към загиналите за Освобождението. Първото събитие с официален характер на този ден е церемонията по издигане на националното знаме пред Паметника на незнайния войн. Вечерта, на площад „Народно събрание“ се поднасят венци пред Паметника на Цар Освободител, издигнат в знак на признателност към решението му да поведе военната кампания от 1877-78 година за изтласкване на османската власт от българските земи. Пред този паметник през 1908 г. са чествани 30 години от Освобождението. Ученици дефилират със знамена, включват се патриотични и културни движения. Поднасят се цветя. След края на Първата световна война честванията са по-скромни. Празникът е реабилитиран от Демократическия сговор . През 1925 г. тържествата се пренасят и в храм-паметника „Св. Александър Невски“. Паметникът на царя-освободител е дело на италианския скулптор Арналдо Дзоки. Идеята за построяването му е предложена през декември 1892 година . Княз Фердинанд I прави първата дарителска вноска. На 30 август 1907 г. е официалното му откриване. В проекта за изграждане на монумента участва и българинът архитект Христо Станишев, който е родом от град Кукуш, в Османската империя. Идеята за паметник на воините се заражда след края на Първата световна война. Търсен е начин за отдаване почит към хилядите загинали в сраженията за каузата на българското единство. През 1919 г., след като подписва Ньойския договор, на връщане от Франция Александър Стамболийски посещава Андрей Николов, прочут български скулптор в Рим. Стамболийски го кани да се завърне в България с думите: С Така започва и работата, която по-късно се разширява до проекта, довършен през 1933 г Лъвът е избран от скулптора като символ за обновената държава и несломимия български дух. През Втората световна война част от паметника е унищожена. През 1980 г. се изработва нов проект. Откриването му е на 22.09.1981 г. по време на тържествата, с които се отбелязва 1300-годишнината от основаването на българската държава. Пред този паметник на 3 март, след издигането на националното знаме, най-високопоставен представител на българската държава полага венец. Така се олицетворява единството на нацията в почитта към героите. Отдава се минута мълчание в памет на загиналите воини. След ритуала представителна гвардейска част преминава в тържествен марш.
Автор: Григори Недялков