Преди много, много години, когато бях все още млад и значително по-приемлив като външен вид, отразявах годишната среща на една световна финансова институция. По това време националната телевизия хич и не ѝ дремеше, че ще дойде време кошлуков да я управлява, а Соня Момчилова да я регулира. Ако имаше душа тази клета телевизия, защото в момента няма. Правителството на Иван Костов наскоро беше дошло на власт и на тази финансова среща нашата страна се представляваше от вицепремиера Александър Божков, лека му пръст, много готин човек беше. Та Божков даваше всичко от себе си да убеди колко перспективна страна е България и как нейният просперитет е неизбежен, за да впечатли иначе лишените от емоции банкери и някои от тях да решат да насочат инвестиционните си фондове към нашенското стопанство. За да ги впечатли и да ги отвори колко богато и състоятелно ще стане българското население, Божков изтресе, че до края на мандата на правителството Костов пенсиите ще скочат 3 пъти. В залата не обърнаха особено внимание на това сватбарско обещание, но аз като млад и глупав журналист, уточнявам, че сега съм само глупав, трескаво си представях как ще блесна като автор на първата новина в По света и нас същата вечер. По онова време мобилен интернет нямаше, затова внезапно възпламенения ми мозък започна да премята по памет числата в общественото осигуряване и бюджетните показатели. След края на сесията се метнах на Божков и развълнувано го заразпитвах: разсъждавам, смятам, кажи ми какъв фокус ще направите, за да станат пенсиите наистина колкото ги спомена. Божков ме погледна с пламъчето смях, което одухотворяваше очите ми и отвърна: Абе, виж сега, виждам, че ти е ясно и на теб, че това няма как да стане, ама виж колко красиво прозвуча. Разказвам ви тази история, не за да спомена нещо осъдително за Сашо Божков, напротив, нямам съмнение, че той в онзи момент е имал най-добри намерения, а за да ви обърна внимание колко хлъзгаво нещо са красивите думи. В първия момент ти става приятно като ги чуеш, ласкаеш се, заинтересован си, но впоследствие много често се оказваш излъган. Хората, които употребяват лексикалното изящество и мисловните конструкти като истински естети, понякога те подвеждат, защото самите те са имали най-добри намерения, удавени в погрешните заключения и неочакваното развитие на ситуацията. Най-често обаче става въпрос за патологични манипулатори и преднамерени спекуланти със словото.
Далеч неизчерпателно изреждане на подобни примери от последните години на политическото ни и обществено настояще. Ако тръгна да правя по-подробен преглед на красивите думи, които не са се сбъднали в българския обществен живот, ще ми отнеме някъде около 35 години, а ТВ1 не разполага с толкова програмно време. Само да ви напомня с какви ведри очаквания и под какъв порой от красиви думи и обещания си избрахме Бойко Борисов – за главен секретар го избраха други, след това ние, гражданите го избрахме първо за кмет, после му дадохме възможността да стане премиер. Преди това Станишев се целуна с тогавашния лидер на ДПС Лютфи Местан на знаковия Орлов мост, мястото, където все още витаеше духът на най-мащабния продемократичен протест. Та Бойко обеща по най-бързия начин да ги прати тези от тройната коалиция там, където им е мястото – в съдебните зали като обвиняеми с тенденция да посетят затвора за по-продължителен срок, не като гости на свиждане, а като пълноценни обитатели. Звучеше красиво, въпреки че беше ясно предварително, че няма да стане. Вместо това схемаджиите на тройната коалиция бяха заменени от други схемаджии. Схемаджиите са заменяеми, само схемите са безсмъртни. Сега отново чуваме копринено шумолене от “Продължаваме промяната” и “Демократична България”. Дали ще им повярваме е въпрос на личен избор и критичен рефлекс на всеки поотделно. Позициите на двете декларирани като реформистки политически сили стават все по-оголени и незащитими, а гражданите, които са гласували за тях или ги подкрепят, все по-объркани. Пример от днес, Йордан Цонев получава ръководството на бюджетна комисия в парламента. Ако това им е представата за промяна, за справедливост, за демократично развитие, много им здраве. И това не е някакъв изолиран случай, че да ме упрекнете, че се заяждам с добрите хорица. Предишният шеф на Сметната палата Цветан Цветков беше освободен от парламента неправомерно. Това отсъди не някой районен съд в затънтено провинциално градче. Това реши Конституционният съд. Не че това помогна на Цветков да се върне на работа. Той става неудобен, след като Сметната палата стига до неприятни заключения около обществени поръчки и пътно строителство. Неприятни за ГЕРБ и ДПС. И за фирмите, които организират изнасяне на милиони с чували. И за онези милиони, които Българската банка за развитие няма да види върнати от Румен Гайтански-Вълка. И Цветков беше елиминиран от Сметната палата с мълчаливото съгласие на ПП и ДБ. Затраяха си. Както сега са странно мълчаливи, когато ГЕРБ пробутва за нов шеф на Сметната палата Димитър Главчев. Не че нещо лошо за него, но той е фигура с ясно изразен политически профил. И явно ще има за цел да замете следите и да елиминира рисковете пред схемите. Но иначе ПП и ДБ борят корупцията. Като безгласно седнаха на една маса с Пеевски и му позволиха малко да поработи върху Конституцията. И най-странното е като какъв разговаря Пеевски с лидерите на други политически сили. Зер ДПС си има друг лидер, а Пеевски е редови депутат, който отскоро взе и да ходи на работа в парламента. Очевидно същата е била и логическата схема за смяната на удобния Гешев с още по-удобния Сарафов. За елиминиране на определени рискове. Прави впечатление, че Борисов ходи напоследък плътно с ДПС, хванати си ръка за ръка като другарчета от детската градина. А ПП и ДБ мълчат. И отстрани изглежда, че изпълняват своята част от сделката и гласуват безгласно спуснатите им кандидатури за регулаторите. И близки до ДПС кадри тихинко превземат ключови позиции във финансовата система. Включително и хора, чието име се споменава около фалита на КТБ. А ПП и ДБ си траят, мълчат. Ако е имало сделка около кабинета и ако са необходими някакви последващи уговорки за изпълнението на тази сделка, е редно ПП и ДБ да ги обяснят на гласувалите за тях. Длъжни са. Така, както си траят, изглежда, че и двете страни в тази сделка реализират своите интереси. Ако интересите на едната страна са финансови, нямаме причина да смятаме, че интересите на другата страна са от различен характер. И те са финансови, явно не се отнасят до цветността на детските балони. Ако едната страна си закриля и държи под сянка корупционни схеми, няма причина да смятаме, че и другата страна в некоалиционното уравнение има различни попълзновения. Схемаджиите са заменяеми, схемите са по-устойчиви, те са вечни. Но цялата злоба на глутницата радикални пазители на непогрешимостта на ПП и ДБ, се излива върху всеки, който има дързостта дори за миг да се усъмни в тяхната божествена промисъл. За Борисов и Пеевски вече не се говори толкова. Даже предвид перфектните му дипломатически умения, знаенето на езици, владеенето на протокола, Баце от днес вече се титулува председател на парламентарната комисия по външна политика. А на избирателите на ПП и ДБ им става все по-вътрешно. Защото Борисов и Пеевски минаха от от добрата страна. За тях си траят лидерите на партиите, дето щяха да ги борят.
Днес КНСБ-то се изока пред парламента с искане за заплати. На всички в обществения сектор по 30% отгоре. На този фон полицаите дето в събота и те ще протестират, да ти станат симпатични. Защото те искат само някакви си 10%. А какво искаме тези, дето плащаме сметката, данъкоплатците? Че кой го интересува. Искате съвременно здравеопазване. Айде, чупката. Ето бившия шеф на правителствена Любомир Спасов отново пое началническото място в обучението на лекарите в Софийския университет. Ама някакви други там вдигат джабала за процедурни нарушения? Ама в правителствена по времето на Спасов ги хванаха как точат касата с фиктивни прегледи. Голяма работа. Ама един ден всеки от нас, не дай си боже, ще попадне в критичен момент на доктори, подготвени под управление в такива условия. И тогава ще ги ругаем колко са кофти лекарите. Да сме ругали на време.
И като отворихме дума за красивите думи. Представяте ли си сега колко ще е красиво, когато Йордан Цонев ще се грижи за финансовото здраве на България, а Бойко Борисов за дипломацията ни. Едно красиво, естетично някак си. Ама пък как мирише.