Две Българии – така се разграничихме, отделихме, сепарирахме на вота на 14.11. Двете Българии са в захват клинч като боксьори, които са се вкопчили един в друг на ринга. Истински бой няма, само напрежението помежду им расте.
Едните искат нормална държава. За тях нормалната държава означава справедливо правосъдие, закон за всички, писта за по-способните да излизат напред и да съграждат за обществото, спокойствие.
Другите също искат нормална държава. За тях нормална държава означава право на тези на власт да крадат както и колкото намерят за добре, цицане на финансовия ресурс на държавата и обществото, експлоатиране на закона за лична изгода, европейски пари. Последният, засега, фюрер Алфредо Стреснер управлява Парагвай 35 години. Негова е максимата: За приятелите – всичко, за останалите – законът!
Това е философската доктрина и на тази половина от българите. Те смятат, че „корупцията е нещо нормално и че всяка власт краде“. Генезисът на този манталитет у обикновения българин идва от времената на социализма, когато частната собственост беше експроприирана, а личните усилия и качества бяха превърнати в безсмислен актив. През 30-те години „уж“ преход този манталитет беше успешно прехвърлен и на по-младите поколения – там-горе крадат яко, ама и аз долу съм си намерил някаква дребна далавера. Въпрос на мащаб, но аз съм си добре!
Проблемът е, че подобно мислене те лишава от бъдеще, перспективите изчезват и имаш само един избор – да се адаптираш към този модел или не. Затова не бива да учудваме, че ГЕРБ пак са първи, та немалко българи гласуваха за БСП след Жан Виденов.
Трябва да се заредим с търпение за окончателния резултат, тъй като ни предстоят страстни спорове и балкански разправии около редовността на изборите. След това ще наблюдаваме сизифовски усилия за съставяне на кабинет, които по-вероятно ще приключат с неуспех. Ако все пак се състави правителство, то ще просъществува няколко месец и напролет -пак. Очаква ни невероятно мразовита зима с шок на цените на храни, ток, парно, горива. Румен Радев, който свръхконцентрира власт, надали ще има нещо против да си управлява със служебно правителство.
Слави Трифонов е големият губещ от тези избори. На него му се наложи твърде бързо да плати сметката за инфантилното си политическо поведение. Този му концерт приключи твърде бързо и Има такъв народ е пътникоOFF.
Другият голям губещ е Демократична България, която не успя да убеди българите, че може да им реши проблемите и че е в състояние с комунистическо по тип поведение да води демократична политика.
Големият печеливш е Бойко Борисов, който може да бъде спокоен за битието и спастрените си финанси. Никой няма да го пипне.
Може да почерпи и Иван Гешев, няма да се събере мнозинство за реформа в съдебната система.
А най-мащабната фигура в галерията на загубили и печеливши е бъдещето на България. Шансовете за промяна са незначителни, статуквото си остава. И тоталната резигнация на българите от политиците. Повечето не излязоха да гласуват, защото не виждат надежда за бъдещето сред това, което им се предлага на политическия пазар.