Легендарният пианист и създател на група „Сигнал“ Христо Ламбрев гостува в „Шоуто на Боби Ваклинов“, за да представи автобиографичната си книга „Един живот за музиката“:
Ето какво сподели Христо Ламбрев за книгата си „Един живот за музиката“ пред зрителите на TV1:
“Един живот за музиката“ е книга за моя живот, който е много интересен…започвам с истории още от музикалното училище, след това Консерваторията, група „Златни струни“, рок оператата, която съм написал. След това „Сигнал“, след това съм с работил с около 40 певици и няколко групи“.
В книгата има изключително богат снимков материал – например от първия концерт на „Сигнал“ за работниците на строящото се НДК, когато все още се строи Дворецът на културата в София…то е отворено все още, вижда се небето…
Освен снимки, на третата страница на книгата има QR – код, който осигурява достъп до YouTube секция, където читателят може да чуе като бонус моя авторска инструментална музика, последната ми балада, както и интересни клипове, които съм направил върху моя музика“.
Христо Ламбрев за „Сигнал“ и за раздялата му с култовата рок банда:
Един ден, като гръм от ясно небе, след един концерт в Силистра, моят кум Данчо Караджов каза на всеослушание пред цялата група, че повече не иска да работи с мен! Попитах го какво значи това, разбиваме групата ли? Той ми отвърна: Не, не, другите, както преценят – могат да останат или с теб, или с мен…и аз напуснах!
Аз бях единственият музикант от Консерваторията, други не знаеха нотите…аз съм автор на един от най-големите хитове на група „Сигнал“. Любопитното е, че беше забранено песента „Може би“ да звучи по радиото, защото там се пее „Как с „добър ден“ щом не е добър денят!?“ Нали, как така по времето на Тодор Живков и на комунизма не е добър денят? Друго забранено наше парче беше „Мина и Лора“, защото в него текстът гласеше: „Мина и Лора – дъщери на дявола и бога“… как дяволът и богът по онова време…
На въпроса на водещия коя е най-голямата група измежду „Щурците“, „ФСБ“, „Диана експрес“ и „Сигнал“, Христо Ламбрев отговори:
Аз мразя тази думичка „най“ във всяко едно отношение! Особено за изкуството, защото има много велики и големи! Между другото, аз съм приятел с почти всичките – с Кирил Маричков, с Валди Тотев си ходехме на гости, с Румен Бояджиев също, с Иван Лечев и Митко Щерев също сме големи приятели, т.е. аз съм приятел с всички от тях с изключение на моя кум Данчо Караджов.
Всъщност навремето лидерите на групите се „цакаха“ и не се понасяха – Караджов с Кирил Маричков, с Митко Щерев, докато аз съм в добри отношения с всички. Дори на първия рок фестивал, много, много преди Каварна, на стадиона в Несебър – Валди беше заминал за чужбина и Кирил Маричков ми се обади да свиря с „Щурците“. И аз свирих на първия български рок фестивал с двете най-големи група – „Щурците“ и „Сигнал“!