Източник: БТА
Снимка: Парламентът провежда редовно заседание в Народното събрание. Депутатите обсъждат Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование. Снимка: Милена Стойкова/БТА
Размерът на таксата за платено обучение да „не може да бъде по-нисък от 60% от средствата за издръжка на обучението“ в съответното професионално направление плюс таксата за студентите по държавна поръчка. Това реши днес парламентът на второ четене на законопроекта за промени в Закона за висшето образование. Сегашният законов текст изисква тя да е 100% от издръжката. Разликата от 40% ще трябва да съответства и на процентното намаляване на сумите, гласуваха депутатите. Промените в Закона за висшето образование влизат в сила за предстоящата учебна 2025/2026 година.
Депутатите разгледаха разпоредби, според които студентите, които са приети платена форма на обучение до академичната 2024/2025 г. включително, заплащат такси за срока на обучението в размер, определен от висшите училища в съответствие с приетите разпоредби от този закон, като размерът на таксите за обучение не може да бъде по-висок от 20 на сто от определения за учебната 2024/2025 г.
Николай Денков от „Продържаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) излезе с предложение, което не позволява увеличение на таксите с повече от 20% за целия период на обучение. „Това са по 5 процента на година за обучението на един бакалавър“, обясни Денков. Депутатите не приеха предложението му с 49 гласа „за“, 73- „против“ и 58 – „въздържал се“.
Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев заяви, че целта на законопроекта е да намери спешно решение на този казус, а не се обмисля дългосрочно такова. Той коментира: „Ако сложим едно ограничение от 20%, рискуваме то да не бъде разходосъобразено“. „Съгласен съм, че трябва да обсъдим траен механизъм за индексация, но той да не е с фиксирано число. Да намерим обосновано решение, обвързано с ръста на средната заплата и на инфлацията“, добави той.
Петя Цанкова от „БСП-Обединена левица“ коментира, че с промените се дава възможност на младите хора да се обучават независимо от доходите на техн ите семейства. Тя добави, че по този начин се удовлетворява желанието на студентите за предвидимост и устойчивост за тези, които са навлезли в образователната система на висшите училища. „Подаваме ръка на българския бизнес и заявяваме, че трябва да работим в синхрон, за да запълним нишата в дефицитните специалности. Гарантираме, че в последващите им години на обучение техните такси няма да се увеличават с повече от 20%“ допълни депутатът.
Мария Илиева от „Величие“ отбеляза, че с промените няма горен таван на таксите, и това е временно решение. Цончо Ганев от „Възраждане“ отговори на изказването й, с това, че от „Величие“ не четат материалите, стават и говорят общи приказки.
Андрей Чорбанов от „Има такъв народ“ (ИТН) подчерта, че промяната в закона касае студентите платена форма на обучение. По думите му с измененията се лимитира увеличението на таксата, така че тя да надхвърли тези 60%.
Асен Василев подчерта същността на предложението на „ПП-ДБ“, като го аргументира с това, че сегашният законопроект предвижда увеличение на таксите с 20% на година, а с предложението на „ПП-ДБ“ таксите ще се увеличат с 20% за общо четири години.
Министър Вълчев отговори, че за последните десет години таксите за студентите от 100% размера на брутната работна заплата са намалели на 46% от средната брутна работна заплата. „Средната такса е 1050 лв.“ обясни той. По думите му висшето образование е станало по-достъпно и изтъкна, че една от най-честите критики е, че има прекалено отворен прием и няма връзка между образованието и потребностите на бизнеса. Той припомни, че има система за студентско кредитиране. За него проблемът е в това да се намерят достатъчно кадри в едни от най-важните индустрии, като това са направления, изискващи умения в областта на математиката, физиката, химията, инженерните науки.