БТА архив, На снимката (от ляво надясно): народните представители от ПГ на АПС Севим Али, Павлин Найденов, председателят на ПГ Хайри Садъков, Ахмед Вранчев и Танер Али. Снимка: Никола Узунов/БТА (БА)
От „Алианс за права и свободи“ (АПС) са изпратили официални писма до Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), с които сезира двете институции относно последните изменения в Изборния кодекс, информира БТА, позовавайки се на съобщение от пресцентъра на парламентарната група.
Миналия четвъртък парламентът прие окончателно на второ четене промяна в Изборния кодекс, според която в държавите, които не са членки на Европейския съюз (ЕС), могат да се образуват до 20 избирателни секции извън българските дипломатически и консулските представителства в съответната страна.
От АПС посочват, че приетите текстове представляват сериозно отстъпление от демократичните стандарти и поставят под въпрос равнопоставеността на избирателите. Те допълват, че с изпращането на писмата до ПАСЕ и ОССЕ се цели международен преглед на промените и гарантиране на основното избирателно право на българските граждани, независимо от тяхното местопребиваване, обясниха от пресцентъра на групата.
В изпратените писма се посочва, че вносителите на промените са подкопали основните принципи на парламентарната демокрация и политическия плурализъм в страна-членка на Европейския съюз и на множество международни институции. В писмата пише още, че с промените в изборните правила в последния момент преди изборите се извършва сериозно отстъпление на достиженията на демокрацията в европейска България, се казва още в съобщението.
От формацията смятат, че промените нарушават чл.6 от Конституцията, в които е посочено, че всички граждани са равни пред закона и не се допускат ограничения на правата, основани на какъвто и да е признак. Според АПС разпоредбата на чл. 35 от Конституцията дава право на всеки български гражданин свободно да избира своето местожителство, да се придвижва свободно на територията и да напуска страната.
Според АПС се нарушава и чл.10 от Конституцията, според който изборите се произвеждат въз основа на всеобщо, равно и пряко избирателно право, както и чл. 42, който гарантира правото на глас на всеки български гражданин, навършил 18 години и не изтърпява наказание лишаване от свобода и не е поставен под запрещение, без да се въвеждат териториални ограничения.
От АПС посочват, че лимитирането на секциите възпрепятства упражняването на правото на глас и води до физическа и логистична невъзможност за гласуване, както и че превръща формално гарантирано право в практически неизпълнимо.
Нарушава се и принципът на пропорционалност, залегнал в Конституцията, заявяват още от АПС. Те обясниха, че Конституционният съд последователно приема, че ограничения, които правят упражняването на основно право прекомерно трудно или фактически невъзможно, са равнозначни на неговото отнемане.
Според АПС промените са в несъответствие с международните ангажименти на България, включително Европейска конвенция за правата на човека и Международен пакт за граждански и политически права.
От АПС заявиха още, че промените в Изброния кодекс са в несъответствие с Кодекса за добрата практика при избори на Венецианската комисия.
Председателят на ПГ на АПС Хайри Садъков вчера призова президента Илияна Йотова да наложи вето над промените.