Кадри: БНР
Вижте заглавието на тазвечершния коментар. Айде кажете го, де. Най-дългата дума в българския език – 39 букви. Създадена като полъх на модерното през 1947-а година заради Димитровската конституция. Непротиво – не знам си какво. Аз лично не мога да го артикулирам. То и “Продължаваме промяната” и “Демократична България” изпаднаха в тотална невъзможност да обяснят защо измамиха своите гласоподаватели и явно конституционните им идеи куцат, но ей ги, бодро предложиха поправки в Конституцията. Преписаха мъдрите правни конституционни насоки на Пеевски и за да бъдат оригинални набутаха в Конституцията и темата за националния празник. Казвам набутаха, защото досега основният ни закон не се занимаваше с този иначе крайно важен въпрос. И абсолютно логично всички им други предложения попаднаха в миманса, като всички се вторачихме в проблема кога да празнуваме и кога да се чувстваме горди – на 3-ти март или на 24-ти май. Ако са способни въобще на ювелирни замисли, в ПП и ДБ трябва да са доволни. Получиха глътка въздух. За някакви часове, за ден-два спряха да ги тормозят с въпросите защо се гушнаха некоалиционни с Борисов и Пеевски, как те се превърнаха в двигатели на реформите и прогресивното, кой ще се извини на подмамените избиратели за некоалиционната целувка с Борисов и за стабилната основа, по която стъпва Пеевски. При това се оказва, че предложенията на некоалиционните партньори в управлението стоят като преписани от варианта на Пеевски. Очевидното е, че ПП и ДБ търсят решение на конюнктурни проблеми с промяна на текстове в основния закон. Това никак не е далновидно. Очевидно е, че президентът Радев е сериозен проблем пред прозападната ориентация на България. Няма съмнение. Затова управлението на редовния кабинет при разпуснат парламент и предстоящи избори изглежда логично. Но само в случая с Радев. А ако случаят е друг. За да има предсрочни избори значи правителството е загубило политическа и/или обществена подкрепа. Тогава каква е логиката да остане на власт. А ако то и не може да остане на власт. Да си припомним 1996-а и правителството на Жан Виденов. По схемата, предлагана от ПП и ДБ Виденов щеше да запази управлението още дълго време, до изборите. След продължителни, няколкомесечни протести, които стигнаха до блокади в страната и тотално парализиране на София с покачващо се взривоопасно напрежение. Как въобще някой може да си представи подобна ситуация като нормална? Доста конюнктурен вариант. Чухме и доста авторитетни мнения на прависти, че текстове на поправките, предложени от ДБ и ПП противоречат на най-важния закон и ще паднат в Конституционния съд. Ако бъдат приети. Последните години като видят зор българските управляващи се хващат за Конституцията. Защото е най-лесно и отвлича вниманието. 2020-а, след разгарянето на протестите, Бойко Борисов обеща корекции на Конституцията, за да не му счупят държавата. И се пръкна вариантът на Данаил Кирилов, който предизвика смях и душевен гъдел. След това Пеевски се ангажира пряко с ремонта на основния закон. Сега и ПП и ДБ посегнаха към този инструмент. Той не решава основните проблеми на нито една политическа сила и на нито един политик, но печели време, привлича интерес и осигурява говорене по студиа и пресконференции. Най-често безпредметно. Много предметен обаче е в България ресторантьорския бизнес. Направо можеш да пипнеш и усетиш мутренската му закваска и същност. Както и на туризма. Тази гордост на България, тази блестяща перла в короната на българската икономика, тези ултрагалактически бизнес постижения с овчарски скок се прехвърлиха оттатък скалата на глупомера. На някакъв клиент му поприседнало от телешко, за което платил някакви си близо 500 лева. Случва се. Човекът разгласил преживяното по социалните мрежи. И това се случва. Драмата започва оттук-насетне. Ербап ресторантьорите и внушаващите им респект бизнес асоциации се нахвърлиха върху горкия клиент, който си позволи да коментира услуга, за която чинно си е платил. Ама как ще си позволява той да коментира недостижимите за останалия свят родни, български, на високо гурме ниво ресторанти. Недопустимо. И сега, справедливо, го заплашва дело. Възможно е да българските ресторанти да надминават дори най-добрите световни образци, да отиват над най-високите критерии на Мишлен, да са чудо на чудесата, невиждано въплъщение на кулинарни умения и способности. Малко е вероятно, но е възможно. В този бизнес най-важното, за да съществува и да привлича нови и нови потребители е нещо много простичко – нарича се клиентско преживяване. Не цените, не качеството, не обстановката, преживяването, то носи спомени и оставя емоции в душите на клиенти, които се завръщат или не се завръщат на дадено място. И друго нещо много простичко – старото правило, че клиентът винаги има право. Родните супермениджъри и повелители на наяждането ни поучиха как нямаме култура на храненето, демек колко сме изостанали, провинциални и кулинарни варвари. От което следва, че те са някакви изключителни професионалисти. Жестоки, световни, изумителни. И тогава като някакви мутри се метнаха на неблагоразумния клиент и ще го съдят. Защото времената са други, преди 20-30 години, можеше и да го поступат да му дойде акъла в главата. Сега бухалката е под формата на съд, защото този подход дава добри възможности за тормоз – запориране на сметки, предварително изпълнение, тормоз. Общо взето, както излиза и от ювелирната пиар акция на ресторантьорите схемата е следната – влизаш в заведение, ядеш, каквото ти дадат, плащаш, колкото ти поискат, право на мнение и на оспорване нямаш. Така както нямаш необходимата култура да съпрежияваваш гастрономическите им постижения, според тях. Навремето, като ме оставяха за ваканциите на село, баби ми имаше такъв подход. Като се мусех на някоя нейна манджа, следваше забележката: Ще ядеш, каквото ти се слага. Само че не баба ми не плащах, възпитаваше ме, гледаше ме, а и годините не предлагаха толкова много възможности. Та това е подходът и на ресторантьорите. За тях клиентското преживяване се свежда до безсловесно консумиране на каквото ти предложат и плащане на колкото ти поискат. И това е бранш, който се къпе в благоволението на политиците. Бранш, който ползва по-ниска ставка на ДДС, срещу което пое тържествения ангажимент да се изсветли. Ама резултатът го няма. Щото да плащаме данъци и осигуровки е малко неудобно, нали, но да съдим клиенти, за да им налагаме в кратуните правилната хранителна култура, си е ОК. Днес парламентът приема текстовете в бюджета. И бъдете сигурни, че интересите на ресторантьорите ще бъдат защитени. Защото те са перла в короната на българската икономика. И защото за разлика от българския турист, българските политици имат добра хранителна култура. Мноого добра!
И един друг много стабилен хранител се изяви днес. Ангел-хранител, разбираш ли. Путин обеща на африканските лидери, че ще им доставя безплатно зърно с безплатни доставки. Вярно е, че поокрадоха бая украинско зърно руските денацификатори. Но сделката излиза справедливо. Вагнер действат безплатно на териториите на африканските държави, е вярно, извличат им златото, ама те, тези бедни държави, така или иначе няма какво да го правят това злато. Ама пък безплатно жито, готино звучи, нали, комунистически. В Африка бедни държави доста, но и са схванали отдавна, че безплатен обяд няма, безплатно зърно също. Като нямаш пари го плащаш с благородни метали, алуминий, диаманти. Безплатно е. Почти като телешки стек в български ресторант.
Където и да ви отведе това лято, да ви останат скъпи спомени независимо от това колко скъпо ще ви излезе в пари.