В навечерието на парламентарните избори, на 1 април, Регионалният център за съвременни изкуства „Топлоцентрала“ стана домакин на ключовия предизборен дебат „Култура & Политика 2026“. Събитието, организирано от Обсерватория по икономика на културата, Фабриката за идеи, Българска музикална асоциация, Сдружение „Независим културен сектор“, Асоциация за свободен театър и РЦСИ „Топлоцентрала“, представи визията на основните политически партии за бъдещето на българската култура, наследство и творчески индустрии. Дискусията извади на преден план необходимостта от по-високо финансиране, но и очерта дълбоките различия в административните модели на управление.
Покана за участие в предизборния дебат получиха първите шест по рейтинг политически партии според социологическите проучвания, заявили участието си и направили регистрация в ЦИК за парламентарните избори през 2026 г. На нея се отзоваха от партиите Прогресивна България с представител Антон Кутев, ГЕРБ с представители Йорданка Фандъкова и Тома Биков, ПП-ДБ с представители Александра Стеркова и Манол Пейков и БСП-ОЛ с представители проф. Любомир Халачев и Соня Келеведжиева. Присъстваха творци, представители на публични институции в областта на културата, културни институти, граждански и творчески организации, представители на работодателите и мениджърите в културата, на бизнеса, експерти и изследователи и медии.
По време на дебата представителите на политическите сили се обединиха около тезата, че културните и творческите индустрии трябва да бъдат разглеждани като приоритет за устойчивото управление в страната. Всички участници припознаха нуждата от по-голяма прозрачност и по-активно включване на гражданското общество в процеса на вземане на решения.
Основният въпрос за достигане на 1% от БВП за култура получи широка подкрепа, но с различни нюанси: ПП-ДБ и БСП застанаха твърдо зад искането, определяйки го като „битка между хората на културата и тези на финансите“. От ГЕРБ контрираха, че разговорът за пари е последващ – според тях наливането на средства в „настоящия неработещ модел“ само ще задълбочи проблемите. Прогресивна България призова за обща кауза в убеждаването на Министерството на финансите в необходимостта от увеличение на средствата за култура и подчерта липсата на национална културна стратегия. От ПП-ДБ допълниха, че за да се постигне устойчиво финансиране трябва да има постоянен мониторинг и анализ на сектора.
Подчерта се необходимостта от програмно дългосрочно финансиране на отделни сектори, като археология и културно наследство, които могат да бъдат обвързани с туризма. Но за да може да се претендира за тази дългосрочност и следователно устойчивост на финансирането трябва да има прозрачност и индикатори за оценка не само на регионално, но и на национално ниво. Също така се обсъдиха и въпросите за хоризонталните приоритети в българската култура, междусекторното партньорство и работещите модели в тази посока, както и културата в контекста на туризма и образованието. Политиците се обединиха и около идеята за създаване на експертен съвет/и по културна политика с представители на гражданските и творческите организации към Комисията за култура и медии в Народното събрание.
Дебатът завърши с решението организаторите да изпратят Харта с ключовите искания на сектора до всички политически сили, които влязат в новия парламент. Тя ще послужи като основа за изготвянето на Пакт за устойчиво финансиране на българската култура, който политическите партии в новия парламент да подпишат като гаранция за това, че предизборните обещания ще се превърнат в реална управленска стратегия.