Председателят на парламента и бивш президентски съветник Наталия Киселова върна искането за референдум за еврото на президента Румен Радев, съобщиха Mediapool, позовавайки се на собствени изтъчници. Към момента мотиви за връщането няма.
Като резултат от това Народното събрание няма да разглежда искането на Румен Радев да се гласува предложение за провеждането на референдум за въвеждането на еврото от 2026 г. По този начин се изключва хипотезата държавният глава впоследствие да сезира Конституционния съд, тъй като без решение на парламента няма да има какво да се изпрати в КС.
След като на 9 май изненадващо обяви, че ще предложи на парламента, да гласува провеждането на референдум за еврото, президентът внесе официално искането си в понеделник, 11 май. Още преди това от най-голямата партия в Народното събрание – ГЕРБ, поискаха председателят на НС да върне искането на Радев и то въобще да не стига да парламентарните комисии или до пленарна зала. Във вторник в профила на партията във Фейсбук се появи пост, в който върху снимката на Бойко Борисов е изписана информацията, че предложението за допитването няма да се гласува.
По-рано през деня министърът на финансите Теменужка Петкова коментира от Брюксел, че България “върви уверено към реализация на своя стратегически приоритет – членство от 1 януари 2026 г. въпреки всичко”. От думите на Петкова се разбра, че европейските институции са потвърдили, че ще продължи да се следва графикът за конвергентните доклади за България. Следващият се очаква в началото на юни.
Още след като Румен Радев обяви намерението си да предложи национално допитване за еврото, и политици, и юристи обявиха, че то е противоконституционно. Сред тях беше и вече бившият президентски секретар по правните въпроси Крум Зарков. Той вече подаде оставка заради действията на държавния глава и Радев го освободи.
В неделя 40 преподаватели в юридически факултети от няколко университета излязоха с позиция, че свикването на противоконституционен референдум, съзнателно или не, цели суспендиране на българската Конституция, уронва авторитета на страната и руши доверието между България и европейските ѝ партньори.
Още преди официалното внасяне на предложението за референдум в Народното събрание беше ясно, че президентското искане няма да събере мнозинство в пленарната зала.