Кадри: СБЖ
Бая си е топличко като за есенно време. По-скоро се усеща като лято, а есента е само намекната. Необичайните метереологични явления водят и до необичайни мозъчни такива. Въпрос на по-специализирана преценка е дали са мозъчни или антимозъчни.
Например, в Съюза на българските журналисти успешно изпълняват целта си да демонстрират недвусмислено абсолютната смислова празнота на професионалните гилдии в България. Те са нито сборище на професионалисти, нито синдикат, нито имат някаква смислена обществена роля. Единственият им смисъл е като управляващо сдружение на недвижими имоти. Наследиха ги от комунистическите времена, нещо капе от тях като парички, нещо се отдава под наем, нещо се хързулва на отбрани предприемачи, но като професионална дейност и защита на честта на съответната гилдия – нула, зиро, или казано нематематически – хич ги няма. Очевидно, в именуваното като Съюз на българските журналисти обединение на малко били някога журналисти, малко послужили на комунистическите тайни и явни служби, малко неизвестни на обществото общественици, намират медийната среда за перфектна. Благодарение и на тяхната грижа и надзор, та затъжиха за прокудения от България руски свещеник.
Ако надникнете в биографията на председателя на тази организация, Снежана Тодорова, ще откриете, че се е образовала в Съветския съюз. По онова време да станеш студент в голямата братска страна нямаше как да се случи, без да си определен като идеологически благонадежден. Знаменосецът на журналистическата гилдия, товарищ Тодорова, е работила само на едно, единствено място – Съюзът на българските журналисти. Как я разбираш тази професия, след като нямаш дори и един работен ден като журналист? Очевидно интуитивно, практически опит нула. И така израслата по бюрата в професионалния съюз не е много веща в занаята, но пък от години насам вършее в творческото обединение. Заснети репортажи, излъчени предавания, написани статии – нула. Но пък имоти – дал Господ. И още една любопитна биографична подробност – госпожа Тодорова е имала вземане-даване по служебна линия с още една институция – бившата Държавна сигурност. Досега освен карти за почивка съсловната организация никак не се раздава по отношение на медийния пейзаж в България и опитомяването му от политически и бизнес-интереси, един път не се е изокала при прокуден или заплашван журналист, но виж за съдбата на прокудения от България руски свещеник, председателят на руското подворие в София Васиан, СБЖ-тата на търкалетата изреваха гневно.
Възмутените от провождаването в любимата им Русия путинофили изпадат в тежко логическо противоречие, когато ругаят правителството за решението да прокуди руския свещеник. Те са сигурни, че няма как пратеникът на руския патриарх да се е занимавал с неразрешени дела, които излизат извън богослужебните му обязаности. Няма начин Васиан да е застрашавал държавната сигурност, тръбят влюбените в руската църква и нейните служители. Те са сигурни, че решението на кабинета се базира не на факти, а на антируски емоции и в доклада на ДАНС няма нищо злепоставящо руският божи служител. Ама не са чели доклада, защото е секретен. Но по дефиниция няма как руски поп да свещенодейства и в тайните им служби. Няма как да е агент, разпалено защитават присъствието му почитателите на руските интереси. Ами ако е бил агент? Това е логичният насрещен въпрос на онези, които също не сме чели въпросния доклад. На базата на какви факти Путиноподдръжниците твърдят, че Васиан е обслужвал единствено и само божиите интереси в България. Само да припомним, че патриархът на Руската православна църква, най-светлата фигура в тази църква, е служил на КГБ. В Женева. Също като Васиан и той представлявал руската църква в чужбина. В Женева той е представлявал Русия в Световния съвет на църквите. И му оставало време да изпълнява и други задачи – върти бизнеса с имоти и петрол на изпратилата го църква, а имал грижата и да раздухва анти-Нато настроения. „И това, ако е свят човек“, пише за него швейцарският вестник Блик. Значи Гундяев може да е шпионин-кагебист, Васиан – изключено. Защо бе, другари путинопоследователи? Как стигнахте до този извод.
Неестествено топлото време очевидно предизвика сериозен смут и в реакциите на управляващите. Същите управляващи, дето всеотдайно се пребориха да имаме дерогация за руския петрол и станахме единствената държава на море, която можеше да си купува и преработва руски петрол. Същите управляващи, които сега още по-всеотдайно сложиха финал на дерогацията и решиха – не щем повече руски петрол, сега и веднага стоп. И малко по-късно явно някой им обясни, че това не е баш много добре. Та се наложи същите херои пак да разчитат на сибирските нефтени полета и на митичния Лукойл. Всъщност още при кабинета на Кирил Петков беше вдигната пушилка как приносът на руската рафинерия в Бургас към държавния бюджет рязко ще се увеличи. Данък печалба, данък свръхпечалба и черно на бяло – тинтири-минтири. Словесният отскок – видим, реалният резултат – като при слънчево затъмнение, по-добре да не гледаш към него. Планът за възстановяване и развитие се гуди от бая време, 3-4 години. И сега отведнъж – грешка. Дребна работа, милиард и 700 милиона, да не придиряме. Ама пак поправки, пак обяснения.
Климатичните особености обаче пък влияят благотворно на Бойко Борисов. Както всеки свръхчовек той притежава способността да превръща в благоприятен фактор угрозата, която притеснява нас, обикновените хора. Та Борисов изведнъж се разви по отношение на исторически факти и контекст и отсече, че няма да подкрепят 24 май за национален празник. 3-ти март си бил добре, даже супер. Да не противопоставяме повече хората, успокои ни интелектуалният Батман от Банкя. Сега, 3-ти март също е повод за разделение, защото немалка част от българите не го тачат. За да не увелича риска да ви досадя, няма да преповтарям аргументите на историците или да разсъждавам кой прав, кой крив. Така или иначе, не малко българи не го харесват този 3-ти март за празник, факт. Но според Борисов тази дата ни сплотява. Всъщност, е близко до акъла, че става въпрос за най-пошъл алъш-вериш. Баце е разпънал сергията и ни пробутва загриженост към историческите факти. Но той всъщност освен себични интереси, никога няма други.
Най-добре времето се отразява на Делян Пеевски. След като видимо отслабна физически, нереализиралият се като шеф на ДАНС, компенсира сега с нарастващо обществено и политическо присъствие. Проблем с българска шахматистка – Делян ще оправи нещата. Нещо трябва да се каже от името на ДПС – Делян е вашият човек. Проблем със зърнопроизводителите – Делян е човекът, дето ще намери чудодейната формула за потушаване на конфликта. Как чудодейно му подейства изтипосването на този човек в списъка Магнитски! Преди нито го виждахме, нито го чувахме, митична фигура. А сега как изведнъж стана обществено ангажиран, всеотдаен.
Вероятно ви дразни, че дума не обелвам за предстоящите местни избори и за драмите с персонажите на кандидат-кметовете в София. Внимателен съм, уважаеми зрители, много внимателен. Откакто шефката на СЕМ Соня Момчилова изрече заклинанието, че и лъжата има право на живот, много се пазя от актове и глоби. Та затова си спестявам разсъжденията относно вота. Защото не виждам как лъжата и истината могат да обитават общо пространство. И защото знам, че там, където живее лъжата, истината е в немилост.