Кадри: Труд
Миналата неделя лидерите на ПП-ДБ представиха проекта си за съдебна реформа чрез промени в Конституцията. Оттогава пети ден не секват дискусиите, да не кажа истеричните разправии, да сменим ли националния празник 3-ти март с 24-ти май. Защото изненадващо измежду правните текстове изгря и тази идея. И започна едно късане на ризи, едни закани от вида „Вдигаме въстание!” или пък „На тези национални предатели такава заря ще им устроим следващия 3-ти март, че свят ще им се извие!” Можем да се съгласим, че 3-ти март не е напълно неоспорима, приета от всички дата, въпреки твърденията на много историци, преповторени тези дни, че тя – противно на някои схващания, е заредена с много национализъм и символизира обединението на българските земи и на българите. Не е напълно неоспорима далеч не само заради съвременните смущения около нея, свързани с войната на Русия срещу Украйна.
Преди много годин в „Сеизмограф” по бТВ около един 3-ти март си зададохме въпроса: А как се чувстват на тази дата нашите сънародници от турския етнос, празнична ли е тя и за тях, включват ли се в честванията ѝ? Споменът ми е, че въпреки деликатната и лесно запалима материя, полемиката беше спокойна, прилична и по същество. Сега ,обаче, ситуацията – и българската, и световната – е коренно различна, много по-настръхнала, нажежена, експлозивна. И когато подобно намерение се огласява в такъв момент и едва ли не като част от съдебна реформа, неговите автори следва да са готови за обвиненията, че конюнктурно се опитват да пренапишат историята, да изчегъртат Русия от нея; че организират атентат срещу миналото ни, чупейки кръст пред евроатлантическите ни партньори. И да са наясно, че тази безвременна идея, освен че подклажда достатъчно силните русофилски нагласи, ще произведе и нова порция родни громители на евроатлантизма. Както каза неотдавна в нашето студио проф. Николай Радулов, някои си представят руските шпиони с ушанки и червена звезда на гърдите, но те обикновено изглеждат като яростни противници на Русия.
Сега… трудно е да заподозрем вносителите на проекта, че са руски шпиони. Също така те са достатъчно умни хора, за да са си дали ясна сметка каква суматоха ще предизвика предложението; как ще продължи да дълбае нови пропасти в и без друго разделеното ни общество и как ще възпали определени кръгове, особено в така нар. националистически среди. Защо тогава лансираха такава рокада на празничните дати? Можем да сме напълно сигурни, че на западноевропейските ни партньори им е последна грижа кога е нашият национален празник. По-скоро ги вълнува НАТО-вска бригада или дивизия ще бъде разположена в България и укрепен ли е достатъчно източният фланг на Алианса – справка, вчерашна публикация във в. ”Сега”. Така че отместването на Русия от символиката на българската държавност е по-скоро съпътстващ ефект в случая.
Като се замисли човек, там някъде в сумрака на политическото сговаряне пак може да се разпознае аргументът, с който направихме някога дискусията в „Сеизмограф”. И предложението е по-скоро жест към третата съставка на конституционното мнозинство – ДПС. Нещо повече – появи се и зловещото предположение и то в лоялни властта медии, че изсичането на българската гора, като се знае чии фирми най-вече са се занимават с това, също е възможна разменна монета срещу подкрепа на конституционните поправки. А това звучи много страшно! Разбра се, че и намерението да се въведе лимит на кметските мандати, за да спре феодализацията на малките общини, набързо бе оттеглено, след като и ДПС, и ГЕРБ, които имат най-много местни феодали, категорично отказаха да го подкрепят.
Та затова сега, след като бяха анонсирани така чаканите конституционни промени, с особена острота се надига въпросът: А каква ще е цената за тяхната подкрепа? Колко и какви още отстъпки ще бъдат направени пред ГЕРБ и ДПС и какво ще остане от поправките, докато и… ако се стигне до финалното им гласуване в парламента. А най-любопитен и по-скоро риторичен остава да виси един друг въпрос – възможно ли е екзекуторите на правовата държава да са кротки участници във възстановяването на правовата държава?