Никога не съм наричала ”Възраждане” проруска партия, въпреки характерния прякор на лидера ѝ и редица изказвания, позиции и прояви на нейни представители, които, особено в контекста на войната, я подреждат именно откъм страната на Русия в разразилия се конфликт. Никога не съм я наричала така, може би защото досега не са се появили еднозначни факти и разследвания, че формацията се финансира от Москва, нито пък в програмните ѝ документи може да бъде забелязана отчетлива руска следа. Нещо повече – там се откриват доста разумни идеи и виждания за развитието на родния бизнес, за инвестиции в науката, за работата с българските общности зад граница, за справяне с демографския срив. Освен това, едва ли тези 350 хил. души, които направиха „Възраждане” трета политическа сила на последните избори, са гласували за нея заради русофилските ѝ залитания.
В голямото си мнозинство това са хора, загрижени за България и нейното бъдеще, отчаяни от разпада на държавността и все по-негодната работа на институциите и обществените системи, както и от неспособността на политическото съсловие да произведе качествен продукт след 12-те управленски години на ГЕРБ. Да не забравяме, че според социологията на априлския вот, “Възраждане” е една от двете партии с най-висок процент образовани, интелигентни гласоподаватели, както и с голяма популярност сред българите в чужбина, макар, парадоксално, те, отдадени на западното си битие, по-често да са мотивирани за избора си от източно-носталгични русофилски нагласи. Съмнително е, обаче, че всички тези нашенци, биха подкрепили безрезервно излизането ни от ЕС и НАТО, каквато политическа цел водачът на партията според случая ту гръмогласно афишира, ту премълчава. Най-общо казано, те са привлечени главно от възрожденската идея България да отстоява с характер и достойнство националните си интереси, да успява да формулира национални цели и да се стреми да ги постигне с национални средства. Даже би могло да се приеме, че изсипалите се гласове за новите патриоти са някакъв вид самозащитна реакция на един заплашен от стопяване, от изчезване народ.
Така или иначе, дали с родолюбиви концепции, според самите възрожденци, или с лъжи и популизъм, както смятат опонентите им, партията успя да натрупа ценен капитал. Но е на път с лека ръка да го похарчи, ако продължава в същото темпо с буйствата и изстъпленията си – в парламента и извън него – и с агресивната си до истерия риторика. Въпреки убеждението им, че това ще ги изведе на челната позиция при следващия вот. По-скоро ще стане обратното – ще загубят от симпатизантите си, защото българинът не обича крайностите и се плаши от прояви на насилие и нетърпимост към другия.
Вчера премиерът Денков призова да се разследва “Възраждане”, а впоследствие и прокуратурата се самосезира срещу депутат, подбуждащ към дискриминация и насилие, след като в свой Фейсбук коментар за неуспелия метеж на Пригожин Костадин Костадинов нарече демократичната общност „озверяла античовешка сган”, жадуваща кръв и мечтаеща за войни и насилие, която трябва да бъде унищожена. И не от американското посолство са наредили на властите ни да се захванат с националистите, а възмущението на медии и граждани от тези откровено фашистки призиви. Можем само да предполагаме защо чак до такава степен си е изпуснал нервите Костадинов. Същият този Пригожин изрече ден-два по-рано истини, твърде неудобни за Кремъл и Путин – че от 2014 г. насам руснаци и украинци се стрелят в Източна Украйна, че украински ракети не са избивали мирни руснаци там и не НАТО е имала намерение да тръгва срещу Русия. Това разби на пух и прах основните пропаганди на Путин и на българските му епигони. Но скандалният Фейсбук пост на Костадиновв беше своеобразна кулминация на поредица от арогантни прояви на партийните функционери и симпатизанти – да гониш журналисти от пресконференция, да не позволяваш на депутати да се изкажат от парламентарната трибуна, да пречиш на хора да отидат на кино, само защото не харесваш или не разбираш филма – това не е отстояване на принципни каузи, а в най-добрия случай брутална невъздържаност и хулиганство, а в най-лошия – откровен фашизъм.
Подобно клеймо върху националистическата партия ще отблъсне много от привържениците ѝ. Може би затова водачът ѝ побърза да обяви на свой ред правителството за фашистко. Във „Възраждане” следва да си отговорят на въпроса – ще бъдат ли част от демократичната система, колкото и паянтова да е тя у нас, и ще отстояват ли идеите си с позволени от закона средства или ще продължат по склона на агресията и нетърпимостта, което ще дава храна на противниците им и ще ги срути до маргинализацията, застигнала техните патриотични предшественици. Ще приемат ли в крайна сметка, че много хора, които мислят различно от тях, са не по-малко патриоти на България. И не са измет за унищожаване! И на други въпроси имат да отговарят – каква е алтернативата на България, ако напусне ЕС и НАТО, кой ще ни е съюзник, като сме заобиколени от страни-членки на едната, другата или и на двете организации. Или пък защо така често гласуват с ГЕРБ и ДПС – изявени евроатлантици, от една страна, от друга – главна мишена на протестите през 2020, в които и “Възраждане” се включи. Не знам дали се заражда неофашизъм в България – ние сме в състояние да побългарим и окарикатурим всичко – по-скоро изглежда, че светлата национална идея за пореден път ще бъде овъргаляна, употребена и компрометирана заради неподходящи носители.