Защо действията на Радев са объркващи
Публикувано на 11.01.2021

Когато и да се проведат изборите за парламент в България, едно е безусловно: те трябва да са честни и безопасни за здравето на хората. Според извънпарламентарните партии обаче точно това не е гарантирано.

Когато и да са парламентарните избори в България - дали през март, април, май, безусловно е, че те трябва да са честни и безопасни за здравето на гражданите. Въпрос на имидж за всички партийни лидери е да кажат, че са готови за вота - независимо кога ще се проведе той. Предвид пандемията от силно заразния коронавирус обаче управляващите разполагат с твърде малко време, за да разрешат нововъзникналите проблеми. Как ще гласуват хората под карантина? Как ще се осигури процес на гласуване, безопасен както за изборната администрация, така и за избирателите? Как ще бъде гарантирана честността на вота, така че резултатите да не бъдат оспорени впоследствие? Тези въпроси търсят отговори. 

Ясно е, че по-ранна дата за изборите би затруднила извънпарламентарните формации да водят предизборна кампания, предвид ограничителните мерки заради Ковид-19 и стеснения достъп до (обществени) медии. Когато в началото на декември 2020 президентът Румен Радев обяви, че изборите ще са на 28 март, той каза същото: "На нововъзникналите партии ще им бъде най-трудно, те нямат структури по места, нямат достъп до медии, а битката ще бъде там. Но ако и те имат амбицията да управляват, трябва да покажат, че могат да мобилизират привържениците си по време на криза". И след като почти насрочи вота, при това без предварителни консултации, както обеща, Радев реши да се "поправи" - и изпадна в противоречия.

Президентски виражи

Миналата седмица Румен Радев заяви, че целта на консултациите не е датата, а начинът на провеждане на изборите. В същото изявление каза и това: че решението е негово, но организацията на вота е работа на правителството. Защо тогава не издаде указа за изборите по-рано, вместо да чака до крайния срок 26 януари? Нищо не пречи след това да се дискутира как да бъде организиран вотът.

Действията на Радев са объркващи и предвид заявеното от него на 19 декември 2020, че "дилемата не е между избори и здравето на хората, защото то пострада тъкмо от тази власт, която в продължение на години разгражда социалните системи и ги доведе до днешното плачевно състояние. Това обществено заболяване се лекува с възможно най-бързи, честни, прозрачни избори". Но след първата седмица консултации вървят спекулации, че изборите може би ще са на 18 април, преди Цветница. Съвещанията на "Дондуков" 2 дадоха по-висока трибуна на извънпарламентарните политически сили да се усъмнят в честността на бъдещия вот и в капацитета на правителството да гарантира безопасността на гражданите. 

Какво показаха консултациите

За обществото не станаха ясни критериите, по които на "Дондуков" 2 са решили кои извънпарламентарни политически сили да поканят. Социологическите агенции отреждат безспорно представителство в бъдещото 45-ото НС за "Има такъв народ" на Слави Трифонов и евентуално - за "Демократична България" и обединението на "Отровното трио" с "Изправи се. БГ" на Мая Манолова. За "Възраждане" и "Републиканци за България" обаче прогнозите варират от под 1% до малко над 2%, а такива като АБВ, МИР, "Ние, гражданите" дори не са споменати поименно. За понеделник, 11 януари, от президентството обявиха видеоконферентна среща на Радев с представители на български организации в чужбина. Кога ще започнат консултациите с парламентарните партии оттам не съобщават.   

По време на срещата с Радев от "Демократична България" предложиха гласуване по пощата, както и броенето на бюлетините да се излъчва онлайн в реално време. И други формации поискаха същото. Президентът одобри идеята. Сегашното законодателство позволява на наблюдатели и застъпници да присъстват на преброяването на гласовете, след което да получат данните. Идеите за видеонаблюдение, както и гласуване по пощата изискват промени в Изборния кодекс. Управляващите обаче са готови единствено със законопроект как да гласуват хората под карантина. На консултациите при президента от Обществения съвет към ЦИК обясниха, че при заявено желание от 70 000 карантинирани да гласуват, ще са необходими 1800 мобилни екипа. 

Как ще гласуват българите в чужбина отсега е трудно да се предскаже. В зависимост от ограничителните мерки заради Ковид-19 в съответната държава, при липсата на опции за електронно гласуване и гласуване по пощата, гласовете едва ли ще стигнат и предишните около 110 000.

Все още Министерството на здравеопазването не е готово и с единния здравен протокол, който да разпише санитарно-хигиенните изисквания за помещенията на секционните избирателни комисии и изобщо правила за вота в пандемия. За ваксиниране на членовете на избирателните комисии, на полицаи и общинска администрация, които ще осигуряват изборите, от управляващите и дума не отварят. Най-вероятно ще им осигурят само лични предпазни средства и дезинфектанти.

Към момента в България са ваксинирани близо 14 000 души, три пъти по-малко, отколкото в Гърция например. А за ваксинация на заетите в изборния ден общински служители, членове на секционните избирателни комисии, полицаи, мобилни екипи ще са необходими най-малко 150 000 ваксинации - т.е. 300 000 ваксини, тъй като се поставят на два пъти. Към момента такова количество не е възможно да се осигури. А дори да се случи чудо с доставките, необходима е перфектна организация, за да успеят заради изискването между първата и втората ваксинация да има от 3 до 4 седмици, в зависимост от ваксината.

Достъпът до медиите

В условията на пандемия, когато хората се страхуват да излизат от домовете си, камо ли да посещават предизборни срещи в затворени помещения, достъпът до медии е жизненоважен за политическите сили. За обществените БНТ и БНР обаче действа специален регламент, който отрежда повече време за хроники, диспути и други изяви за партиите в парламента. На консултациите с Радев извънпарламентарните формации поискаха равнопоставеност на участието, но то също преминава през промени в Изборния кодекс, които зависят от… парламентарно представените.

Динамиката на предизборната кампания зависи и от двете най-големи медии в България - частните телевизии bTV и Nova, които вече са с нови собственици. Тепърва ще стане видимо дали ще има промени в политиката им спрямо управляващите, досега безкритично отразявани в едната. В предизборна кампания достъпът до частните медии е платен, но за управляващите е гарантиран по подразбиране. Шоуто от джипа на премиера Борисов и инспекциите на всеки километър асфалт спадат към категорията "работа на правителството". Към момента медийната доминация на властта е осезаема, а малко са партиите със свои медии като БСП и "Има такъв народ". Социалните мрежи отдавна са платформа за политически послания, но в България все още телевизиите са господарите на този пазар. В условията на пандемия битката би могла да се реши и там.


Източник: dw.com

Сподели с приятели в