Кой ще управлява България - уравнение с много неизвестни
Публикувано на 06.01.2021

Парламентарните избори надали ще решат въпроса за властта - който и да победи, ще е само мандатоносител. Коалициите са неизбежни, но всеки опит за коалиционна заявка отсега би бил преждевременен и дори самоубийствен.

Според данните от последното национално представително изследване на "Алфа Рисърч", най-голяма към момента е партията на негласуващите - 28,2 на сто се колебаят дали да гласуват, при твърдо решили да дадат своя вот 49,6 процента от избирателите. Отделно 16,3 на сто от решилите да гласуват не знаят още за кого. Лидия Йорданова от агенция "Екзакта" пък твърди, че ГЕРБ и БСП са мобилизирали почти напълно твърдите си ядра, а алтернатива на управляващите се търси два пъти повече вдясно, отколкото вляво. В същото време, според декемврийските изследвания на двете агенции, извънпарламентарните конкуренти на управляващите са с отслабваща мобилизация.

Следователно, ако освен ГЕРБ, БСП и ДПС, в 45-ия парламент влезат "Има такъв народ", "Демократична България" и "Изправи се. БГ", реална алтернатива би се появила само ако някоя от трите извънпарламентарни формации успее да се пребори поне за второто място (с шанс за мандатоносител и коалиционно образуващ фактор).

Очертава се патова ситуация

Безспорна истина е, че ниската избирателна активност - тази от около 50 на сто, облагодетелства първенците във вота. А за нея работи и пандемията, заради която част от хората няма да отидат до урните поради страх от зараза, а друга част, поради същия страх, ще са пасивно лоялни към управленското статукво. За момента опонентите на ГЕРБ не успяват да превърнат провалите на управляващите в битката с коронавируса през втората фаза на епидемията в политическа вина, не е ясно и доколо бързо и организирано ще се проведе ваксинацията, за да бъде включена евентуално и тя в сметката от пасиви на ГЕРБ.

Друг фактор, който работи за стакувото, е изтляването на протестната енергия и заглъхването на публичните скандали, които поставяха ГЕРБ в ситуация на кръгова отбрана. Тук трябва да се добави и липсата на достатъчно време за нова опозиционна офанзива - президентът сгафи, като обяви публично възможно най-ранната дата за изборите - 28 март, за която управляващите сега го притискат да не отстъпва. И ако в идните два месеца не се случи нов грандиозен провал на управлението или не се появи нов крупен скандал, който да отприщи наказателен вот срещу ГЕРБ, в следващия парламент най-вероятно ще се получи патова ситуация.

Какви са вариантите?

Повторна коалиция на т.нар. градска десница с ГЕРБ би била пагубна за нея - още повече, че гражданското недоволство през лятото започна с акциите на "Демократична България". Коалиция на Слави Трифонов с партията на Бойко Борисов би превърнало в еднодневка новородената "Има такъв народ", макар тя винаги да е била подозирана, че ще играе ролята на нова патерица на ГЕРБ. Най-безболезнено ще е ново съюзяване на ДПС с ГЕРБ, нищо че в последните месеци партията на Доган публично пое курс на раздалечаване от тази на Борисов. Но такава коалиция дори да постигне парламентарно мнозинство, ще е нестабилна и ще обрече ДПС на изолация - позиция, която Доган не обича. Оттам нататък тройните коалиции около ГЕРБ са още по-невероятни.

Вляво най-вероятната коалиция би била между БСП и "Изправи се.БГ", но тя ще е твърде малка за мнозинство. Би могло да се добави и ДПС, което пък отново ще повлече БСП надолу, тъй като раните от кабинета "Орешарски" са още отворени, но Мая Манолова пак може да предложи Делян Пеевски за висш управленски пост.

Още по-самоубийствени биха били вариантите за голяма коалиция (ГЕРБ - БСП), кабинет на националното съгласие (всички в управлението), експертен или програмен кабинет (с прикрита коалиционна подкрепа). Щом битката между статуквото и алтернативата не е успяла да излъчи ясен победител на изборите, няма как да се намери устойчиво решение в парламента след тях.

Есенен шанс

Шанс за поправителен изпит дава президентският вот наесен, който би направил по-възможни коалициите "всички срещу ГЕРБ" (БСП+десни+нови популисти) и "статуквото срещу всички" (ГЕРБ+ДПС+Патриоти). Тази възможност става още по-реалистична, ако президентските избори се проведат едновременно с предсрочни парламентарни. Тогава под плащовете на персоналните обединители - кандидатите за президент, евентуално могат да се преглътнат и кандидат-парламентарни съюзи, които все още имат пейоративния смисъл на ОФ-та.

Когато обаче се постави въпросът за личностите на кандидат-президентите, шансовете за успешен избор, особено за коалиция "всички срещу ГЕРБ" намаляват драстично, защото Румен Радев едва ли би бил обединителят (не и за десните), а той надали би се отказал да се бори за втори мандат, след като набра протестен хъс и подкрепа.

Така че изглежда цялата изборна 2021 явно ще мине под знака на трудно решимото неизвестно - кой да управлява.


Източник: dw.com

Сподели с приятели в