Проф. Детрез: "Македонците прекаляват. Но и българите пресилват."
Публикувано на 02.12.2020

Образуването на българската нация, според „очевидци“ като Априлов, Раковски, Балабанов и други, започва през 30-те години на XIX век. За първите прояви на нещо като македонска национална идеология ни информира Петко Славейков в една статия във в. "Македония" от 1871 година. Към края на XIX век и други автори като Георги Пулевски и Кръсте Мисирков твърдят, че има македонски народ и език. „Македонистите“ се стараят да изграждат една македонска национална общност, като особено наблягат на онези черти, по които македонците най-ярко се различават от тези, с които всъщност най-много имат общо - българите. Но изграждането на македонска нация завършва чак след Втората световна война, когато македонските националисти вече разполагат с необходими за това средства, които само една собствена държава може да предоставя: училища, медии, полиция, армия и учени, които съставят национален книжовен език и официална версия на националната история.

Създаването на национален книжовен език е политически акт, към който всяка държава прибягва сама. България може да вземе термина „македонска книжовна норма" за вътрешна употреба, но не може да оспорва правото на Северна Македония да нарича националния си език „македонски“. Лингвистичните възражения, дори да са валидни от научна гледна точка, тук са без значение, защото въпросът е международноправен. Аргументът, че македонският език бил „изкуствен“, просто е лишен от състоятелност. Създаването на национален книжовен или стандартизиран език е политически акт, тъй че езикът винаги е „изкуствен“. Никой книжовен език на света не възниква „спонтанно“ или „естествено“. Държавата винаги се намесва по начин, който няма нищо общо с естественото развитие на езика. Тя натоварва някой езиковед или комисия от езиковеди със задачата да определи какво е фонетично, правописно, граматически и лексикално коректно. Министерството на просветата одобрява правилата и ги налага със силата на закон. Ако си ученик и не ги спазваш, ще те скъсат на изпитите. Ако си зрял човек, но не знаеш да говориш и да пишеш според съответно наложените от държавата правила, няма да получиш достъп до определени професии. Всички книжовни езици на света, включително българският, са създадени така. Македонският книжовен език от десетилетия функционира като пълноценен национален език в образованието, медиите, правосъдието, литературата и т.н. Да се отрича съществуването му ми напомня вица за шопа, който гледа жирафа в зоопарка и вика, че „такова животно нема".

С кои позиции на Северна Македония и България не съм съгласен? Не мога да се съглася с така наречения „примордалистки" подход, според който етническата общност или нацията притежава някакви вечни, препроменливи качества, които се предават по генетичен път от поколение на поколение от най-дълбоката древност. Българите смятат, че славяните в Македония, понеже преди са били българи, не могат и сега да са нещо друго, освен българи. Македонците пък мислят, че понеже сега са македонци, трябва и в миналото да са били македонци.

Македонците прекаляват с крайните си опити да се различават от българите, а българите - със сляпото отричане на македонската самобитност. Трудно приемам и крайното „историзиране" на проблемите - тоест, търсенето на решения за сегашни проблеми в далечното минало. Македонските опити да се докаже античният произход на съвременните македонци са смешни и само развалят още повече отношенията с другия свръхчувствителен към „исторически истини“ съсед - Гърция. Не бива да се допуска спорът за Кирил и Методий, двама византийци от IX век, да попречи на сътрудничеството между две държави през XXI век. Същото важи и за спора за Самуил, който е владетел на едно - все едно българско или македонско - хлабаво и ефимерно царство, където вероятно са живеели повече сърби, албанци, гърци и власи, отколкото българи, а ако е имало македонци, те са били съвсем нищожно количество. С какво е застрашена Северна Македония, ако признае, че Гоце Делчев е от български произход? Какво губи България, ако приеме, че в Северна Македония наричат Гоце Делчев македонски герой? Че Гевара е аржентинец и аржентинците с пълно право могат да го смятат за свой, но за кубинците той си е кубински революционер.

След разпада на Югославия, когато възможностите на Сърбия да влияе върху настроенията в Македония вече са крайно ограничени, македонският национализъм не изчезва, а дори става още по-върл. Впрочем, това до голяма степен се дължи и на факта, че съседите непрекъснато оспорват правото на съществуване на македонската нация, името ѝ, езика ѝ. Езикът на омразата съществува обаче не само в Северна Македония спрямо България, но и в България спрямо Северна Македония. Не само блоговете, но и популярни токшоута в България със злобна охота пръскат обиди и унизителни епитети по адрес на македонците. Не разбирам защо било враждебно да се говори за „фашистки окупатор“, след като военното присъствие в чужда държава по време на война навсякъде се казва „окупация“, а самите българи доскоро наричаха режима по онова време „(монархо)фашистки". Може ли Германия да изисква от Франция да не се говори за „нацистка окупация“ на Елзас, понеже в региона имало германско неселение, част от което е смятало Германия за освободител?

След края на комунистическите режими на Балканите се очакваше, че с опита си в европейските институции Гърция ще показва на новите демократични страни пътя към ЕС. Но със своето отношение към тогавашната Република Македония Гърция се оказа не решение, а част от проблемите. Въпреки лошото си реноме в областта на корупцията и въпреки половинчатите си съдебни реформи, доскоро България все пак се смяташе за стабилен и стабилизиращ фактор в международните отношения на Балканите, а след успешното европейско председателство през 2018 дори имаше известни очаквания за активна роля в тази посока. Но вместо да грабнат с две ръце шанса България наистина да стане значителен регионален фактор в Югоизточна Европа, българските националисти, в името на някакви исторически илюзии, предпочитат да тръгнат по един път, който неизбежно води до разочарование и огорчение.

Истината е, че извън Балканите от тези исторически спорове се интересува само една шепа учени. Политиците нямат време, а още по-малко пък желание да се занимават с тях. ЕС и международната общност като цяло ще подхождат към българо-македонската разпра от чиста международноправна гледна точка, без да умуват за етническата принадлежност на цар Самуил и Гоце Делчев. Тогава България ще изпадне в неизгодна позиция, защото международното право дава право на всяка нация да нарича себе си и езика си както пожелае. Единствената възможност за България остава ветото, но с него в ЕС няма да спечели подкрепа, а само тъжната слава на нов досадник на Балканите.

Тайната на отличните отношения между фламандците и холандците се крие в здравословното им равнодушие едни към други. Това са два отделни народа, които главно по практически съображения споделят един език, но не се бъркат в нещата на другия. Не смятат, че са братя, камо ли да има „голям“ и „малък“ брат. Нидерландия не смята Фландрия за „заграбена територия“. Много не се интересуват от националната идентичност на другия, че дори и от своята не се интересуват. Нито има фламандско малцинство в Нидерландия, нито пък холандците смятат, че фламандците всъщност са холандци и трябва да си го признаят. А твърдението на фламандците, че Брьогел е представител на



Източник: dw.com

Сподели с приятели в